Грийн и прокълнатият тийнейджър

Пробуждане

Изминаха 5 дена, от както сме в болницата и Томас все още не се е събудил. Силно се надявам той да се събуди скоро.

Обаче, през тези 5 дена не се е случвало нищо необичайно. Поне не съм забелязал. Никакви промени с времето, нито дъждове. Нищо. Дори и аз съм наред. Както и Маги се възстановява. Все още докторите не могат да ми сложат диагноза, но се надявам да се разбере какво ми е.. Единственото, което ме притеснява е гласът, който чувам. Продължава да повтаря да го приема. Сякаш до сега е бил част от мен и иска най-накрая да излезе и да се развилнее чрез моето тяло. Ще разбера, когато посетя Грийн.

Вечерта си говорехме с Маги. Казах ѝ какво мисля да направя, но както очаквах, тя не се съгласи. Иска да дойде с мен за всеки случай, но състоянието не ѝ позволява. Заспах на стола при до леглото на Маги. На сутринта видях, че Томас се е събудил! Зарадвах се много! Не бях изпитвал такова вълнение от много отдавна! Точно тогава се случи нещо странно. От пода изведнъж изникна трева. Мисля, че беше трева, защото бе по-голяма от останалите. В смисъл, по-дебела. Тя растеше, докато не проби и тавана. Лекарите веднага дойдоха.

- Какво стана?

- Ами Томас се събуди и след това се появи това стъбло от трева.

- Точно след като се събуди ли?

- Ами около 1 минута по-късно

- Имаше ли нещо странно покрай събуждането му?

- Ами не съм забелязал. По-скоро той беше буден като аз се събудих.

- Томас, от кога си буден?

- Аз... къде съм?

- В болницата си - казах аз.

- Защо сме тук? Как е сестра ми?

- Ще ти разкажа по-късно. Сега моля отговори на лекарката. Искаме да разберем какво стана току-що. Моля те, Томас..

- Ами няколко минути преди ти да се събудиш.

- Сигурен ли си?

- Да.

- Нещо странно да е ставало, докато си спал?

- Не. Нищо особено. Дори не си спомням дали съм сънувал или не.

- Добре.. Благодаря ти все пак. Моля ако забележите нещо странно веднага да ни съобщите. А сега си починете и двамата.

Разказах на Томас, какво се бе случило. Той ме изгледа учудено, сякаш не знае за какво говоря. Не го виня. Все пак беше в кома около седмица. За да сме по-точни 6 дена. Не знаех как да му обясня всичко, както стоеше и за моето положение в момента, но видях нещо странно при кракът на Томас, където беше откъснат. Имаше зелено под превръзката му. Точно тогава видях, че ръцете ми отново станаха целите в онези зелени люспи. Погледнах се в огледалото и видях, че и очите ми се промениха, както когато се развълнувах онзи път. Изведнъж превръзката му се разкъса. Където му беше кракът започна да се оформя нещо зеленикаво. След известно време се получи нещо като крат, но от трева. Това да не би да е от мен? Аз ли съм направил този огромен стълб както и това на крака на Томас? Казах му да стане и да опита да ходи. Някак си се получи, дори да беше като нещо от трева. Попитах го дали мога да си направя един експеримент, като му отрежа един от пръстите. Все пак не беше негов и не би трябвало да усети болка. Бих искал да видя дали ще се регенерира. Както и очаквах, това и стана.

Маги се събуди и ѝ показах, това което стана. Тя се изненада и ме погледна някак си уплашено. Опитах се да направя същото с ръката ѝ. Получи се и функционираше доста добре. Много се зарадвах! В същия този момент, ръцете ми станаха нормални, както и очите ми. Само едно не знаех - как да обясня всичко на докторите.. Е, щяхме да измислим нещо с Томас и Маги.

На следващия ден видях как Томас се опитва да свикне с новия си крак. Това беше добре, но не знам защо точно на стълбите. Както и да е, аз си продължих и изведнъж чух Томас да вика. Обърнах се и го видях как тръгва да пада. Нещото, което се случи в този момент ме остави без ума и дума.. Ръката ми се разстегна толкова, че успях да го хвана. Какво по дяволите се случва с мен?!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Извинявам се, на малкото хора, които следят тази боза, че не качвах няколко дена, но бях малко зает. Надявам се да ви хареса! ^^