Грийн и прокълнатият тийнейджър

Наследникът

След случилото се аз не знаех какво да мисля и все още не можех да обясня на лекарите всичко, което е станало. Мислех да кажа, че предполагам е от аномалиите във времето или нещо свързано с тях. Може би това щеше да заблуди лекарите.
Томас беше добре и бе свикнал с новия си крак, а Маги.. тя все още не можеше да свикне с цвета на ръката си.
Изписаха ни от болницата и се прибрахме без проблем.

Трябваше да отида до Грийн и да искам отговори за всичко. Дори да беше без съгласието на приятелите ми.
На сутринта тръгнах към замъка. Този път проникването бе много по-лесно и дори Грийн дойде доброволно. Малко се уплаших. Все пак това беше.. извънземно. Директно го попитах какво става.
-Искам отговори. Кажи ми какво става с мен.
-Уточни се, младежо.
-Зелени люспи, промяната на очите ми, тревните ми.. сили.
-Мисля, че ти казах.
-Искам по-точни отговори.
-Накратко, ти си приемник. И мой наследник. Избрах теб от всички възможности на тази планета. Трябва да се радваш за това.
-Как се очаква да се радвам, като не знам как да ги контролирам? И изобщо не съм искал да съм твой наследник, не искам тези сили, колкото и силен да ме правят.
-Не те питам, аз избрах теб и ти ще си наследника! - Грийн видимо се ядоса на думите ми. Аз се изплаших. От него започна да излиза светлина. Може би направих грешка.
След минути всичко утихна.
-Какъв е този глас, който чувам?
-Съобщения. От мен и вътрешния ти демон. Демонът се опитва да те накара да се подведеш и да поеме контрол над теб.
-Демон?
-Правилно ме разбра. Ти си наполовина демон. Аз може да съм от друга планета, но истината е, че моите предци са демони. Аз лично не знам точно какво съм и имам много въпроси за себе си, на които едва ли ще получа отговори.
-Защо си толкова спокоен сега? Последния път, когато те посетих, ти почти ни уби.
-Няма да умреш толкова лесно, а що се отнася до приятелите ти - знаех, че ще ги възстановиш. Исках да говорим насаме. Отпратих ги по този начин и се надявам да не дойдат отново. Саймън, аз те познавам от преди да се родиш. Силите ти започнаха да се проявяват когато доближи замъка. Усетих го. Казах някои думи, които ги отключиха напълно. Трябва да ми се подчиняваш и да правиш каквото ти казвам, за да овладееш тези сили и да заемеш мястото ми.
-Но аз не искам. Аз искам да живея мирно и да отидем на околосветско пътешествие с приятелите ми. Искам да сбъдна мечтите си, не да наследявам чудовище.
-Аз не съм чудовище! Вие, нисши същества, наричащи себе си човеци, не знаете какво е чудовище! - Грийн отново се ядоса, но този път може би застраших живота си. Замъкът се разтърси, от него започна отново тази светлина, но по-силно. Хвана ме огромен страх.
Ръцете ми започнаха да получават тези зелени люспи, но аз не обърнах внимание. Усетих как нещо става с мен. Главата ме заболя. Болката нарастваше, ставаше по-силна и по-силна. Стомахът ме сви. От болка започнах да крещя. Усетих как Грийн се поуспокои, но аз не можех. Загубих контрол. От гурба ми усетих пронизваща болка. Обърнах се едва едва и видях крила. Черни крила, на места зелени. Не.. не бяха черни.. бяха тъмно-зелени. Започна да расте трева навсякъде около мен, светлината, която идваше от Грийн, започна да свети и от мен. Стъбла от трева пеонизваха тавана, а Грийн видимо се разтревожи. Започнах да губя съзнание. Припаднах.

Събудих се отново в болницата. Томас и Маги седяха до леглото ми.
Гледаха ме леко уплашено. Не си спомнях какво се бе случило.
-Колко време съм спал?
-Две седмици - казаха в един глас и двамата. Аз се стреснах.
-Ще извикам сестрата - каза Маги. Аз седях и гледах в една точка. Какво се бе случило?

____________________________________________________________________________
Извинявам се за забавянето, аз просто нямах муза. Няма да се оправдавам, така че.. надявам се да ви се хареса.