Love Scenarios (TEXTING)

Бременна

Г. Т. Р.

/Лондон, Великобритания/

    ⁃    На къде да карам, госпожице? - попита ме таксиметровия шофьор.

След като му дадох адреса на Брайън, който ми го беше дал във Ванкувър, потеглихме. Лондон бе красив град. Разбира се, валеше. Но настроението ми наподобяваеш на времето и без това. Часовата разлика ме съсипваше, но нямах време за сън. Щом научих резултата от теста за бременност още на следващия ден се качих в самолет за Лондон, въпреки че бе трудно да си намеря свободен билет в последния момент. Двадесет минути по-късно бях точно пред адреса, който ми трябваше. Наложи се портиера да ме заведе пред вратата на Брайън.

    ⁃    Благодаря, от тук ще се оправя сама. - усмихнах се, колкото и да не ми беше до това.

Портиерът отвърна на усмивката ми и кимна. Две минути по-късно бях сама в коридора и от точно толкова събирах смелост, за да почукам на вратата. Идването ми тук беше съвсем неочаквано, не знаех Брай как ще реагира. Идеше ми да го удрям, но повече се нуждаех от прегръдката му. Още повече заради това, което трябваше да му съобщя. Нуждаех се да бъдем очи в очи, докато научава, че съм бременна.

Затворих очи и преброих до десет, опитвайки се да се успокоя. Почуках на вратата, преди да бяха нахлули още мисли, от които нямаше да имам спасение. Сякаш след цяла вечност, вратата се отвори от момиче по хавлия. Тя ме огледа от глава до пети, сякаш преценявайки ме. Естествено, че веднага си е намерил нова за чукане. А аз исках да е баща на детето ми.

    ⁃    Брайън, тук ли е?

    ⁃    Ти ли си Рейчъл? - игнорира въпроса ми, оглеждайки ме обстойно.

    ⁃    Откъде знаеш коя съм? - тя се подсмихна.

    ⁃    Знам много повече, отколкото предполагаш. - извъртях очи.

    ⁃    Би ли ми казала къде е Брайън?

    ⁃    В банята, под душа, където трябваше и аз да бъда сега и да - прекъснах я.

    ⁃    Схванах. Но все пак би ли го извикала? Имам да му казвам нещо важно..

    ⁃    Да не си бременна? - засмя се подигравателно, но аз си останах напълно сериозна. След миг явно осъзнала, че думите й са истина, се прокашля. - Наистина ли? - чуха се стъпки.

    ⁃    Това не те засяга.

    ⁃    О, засяга ме много повече, отколкото предполагаш, скъпа. С Брайън сме..