Не спирам да мисля за теб

230 15 1
                                    

Г. Т. Р.

Отваряйки очи, срещнах тези красиви и успокояващо сини-зелени на Грейсън, в които се бях влюбила преди години. Наблюдаваше ме. Върху устните му се очертаваше лека и сладка усмивка, която винаги предизвикваше моята - истинската. Той бе най-истинското и красиво нещо в живота ми след дъщеричката ми Бела.

- Хей. - каза той, продължавайки да се взира в очите ми така сякаш не ги бе виждал години наред.

- Добро утро. - отвърнах, протягайки ръце бодро.

- Как спа? Крака боли ли те? - загрижеността му ме караше да се влюбвам все повече в него с всеки един изминал ден.

- Според теб как съм спала, щом ти си тук до мен? - отговора беше повече от ясен. - А болката просто изчезна, не чувствам нищо. - поклатих глава. - Успяваш да излекуваш всяка рана и да премахнеш всяка болка в мен, Грей..

- Когато аз съм до теб, няма да имаш рани и болка за възстановяване, скъпа. - изрече със спокоен тон, позволявайки да положа главата си върху гърдите му. Пръстите му се заиграха с ръката ми, галейки я нежно.

- Съжалявам. - затворих очи, връщайки се в най-грешната нощ през живота ми. - Съжалявам, че бях такава глупачка. - преглътнах тежко. - Не знам дали ще успееш да ми простиш...

- Рейчъл, не го мисли вече. Да, това, че си замина без да ми кажеш нищо беше глупаво, но не бива да позволявам такова нещо да разруши любовта, която ни свързва. Обичам те прекалено много.- думите му сякаш ме убиваха. Болеше ме, че си нямаше ни най- малка представа какво всъщност бях направила. Невинността му ме караше да се чувствам много по-зле като оъзнавах все повече колко ужасна съпруга съм - И всъщност ти бях простил още като ми отвори вчера вратата, но ината и гнева ми ме спираха да те прегърна и да ти кажа повече да не го правиш.

- Обичам те. - казах, опитвайки да не допусна някоя сълза да се появи.

- И аз теб. - дари ме с целувка по челото.

***

    ⁃    Какво стана със срещата, всъщност? Разби ли ги? - попита ме Грейсън, докато намазвах филийка на Бела с течен шоколад на закуска.

    ⁃    Естествено, съмняваш ли се в способностите ми? - изкикотих се, подавайки вече намазаната филийка на Бела.

    ⁃    Нее, иска ли питане? Радвам се за теб, скъпа. - усмихнах му се в отговор.

    ⁃    И аз се радвам, мамо. - Бела изрече със сънливо гласче, карайки го да звучи сладко. Ощипах я по бузата.

Love Scenarios (TEXTING)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora