Truth or dare?||C.Dallas

Разкриващи се тайни

Болеше малко, но го изтърпях, не знам какво щях да кажа на майка ми ако й отида на гости.
После се прибрах и си облякох
пижамата така после ми се обади Тифани.
„Тези двамата просто ще ни предизвикват и питат разни неща"
бяха точните й думи и не сме можели да се отказваме, освен ако тези идиоти не разрешат или не направим 10 фала,като след всеки ще има наказание.Не знам как се забъркахме в това...
И друго...не можем да казваме на никой, че играем...ем това го наруших вече.
Телефона ми звънна ,беше известие от играта.Пак ли оня, тоз път беше истина.
„Каква е най-голямата ти тайна?"
Баси... пуснах камерата и започнах.
-Счупих лаптопа на майка ми докато гледах рецепта за сладки.
Спрях камерата и пратих видеото. След около минута обаче екрана стана червен и се пусна някаква ужасна аларма.
После излезе текст на екрана „След 2 минути излез пред дома си!Очаква те наказание от създателя"
Оня КД нали? Окей тъкмо ще го подредя!
Излязох и видях високо момче с качулка да влиза в уличката до дома ми.Тъй като нямаше други предположих, че това е той и се приближих.Да беше той и застанах пред него а той се опита да скрие лицето си като наведе главата си максимално, защото бе по-висок от мен
-Защо ме вкара в тази игра?-попитах със спокоен тон.
-Това няма значение.Накзанието ти...
Смъкнах качулката му и този път беше без маска..тези кафяви очи...и кестенява коса...красив е.
-Защо го направи?-попита и вдигна качулката си-няма значение кой съм и как изглеждам!
-За мен има,Камерън!
-Ти?Помниш ме?
- Как ще те забравя!-казах и се опитах да го прегърна, но той ме отблъсна.
-Липсваше ми, но не можем да имаме такива отношения!-каза той
-Добре....но искам да ми обясниш какво стана преди 4 години.
-Наказанието ти е да прекараш остатъка от нощта с мен тогава.
Влязохме в колата и тръгнахме на някъде.
Преди 4 години
(Неутрален разказвач)
Пролетен, прекрасен пейзаж. Дърветата имаха цветове, слънцето усилено се опитваше да стопли земята след студената зима, а вятърът леко подухваше из градските улици.
Из двора на местното училище се разиграваше следната сцена,
Група приятели състояща се от момчета и момичета, заели две пейки, говориха оживено по различни теми, когато момче и момиче се птделиха от приятната компания, хванати за ръце и големи усмивки на лицата.
-Кам, тази учебна година ще бъде чудесна,не само защото ще сме заедно, но и имам друго предчувствие!-каза блондинката, гледайки Камерън с очи пълни с любов и надежда.
Той само се усмихна и последваха 2 минути тишина, но не от онази неловка тишина, а онази красива тишина, но тя бе прекъсната от още по-красиви думи.
-Аз...ъм, обичам те, Сара!- каза момчето спирайки се и гледайки приятелката си влюбено, очаквайки отговор.
-И аз теб!Обещай ми, че ще сме винаги заедно!-каза Сара прегръщайки Камерън.
-Обещавам!
Кам и Сара се намираха пред дома й и се сбогуваха, казвайки си по едно обнадеждаващо "До утре!", където щяха да се видят  първия учебен ден на Сара в 8 клас, а Кам в 10.
Така дойде и очакваната сутрин, блондинката бе избирала дрехите си 20 минути, защото не искаше да излага приятеля си ,с когото бяха заедно вече 4 месеца.
Вече готова и закусила, Сара излизаше от тях към уговореното им място с Камерън, което беше закусвалня близо до училището.
Тя чака 5-10-15 минути, но когато минутите станаха 1 час и момичето вече бе закъсняло за първия си час, тя разбра, че Камерън няма да вдигне телефона си или да дойде, което й се струваше ужасно странно, понеже той не е от момчетата, които просто ще забравят или ще закъснеят. Докато се усети Сара вече тичаше към дома на Камерън, намерила сили в притеснението си за него. Когато обаче стигна и видя отворената входна врата, тя нахлу без да се замисли, но от приятеля й и баща му нямаше и следа, гардеробите и шкафовете за лични вещи бяха изпразнени, даже оставени с отворени врати. Сара
просто се струполи на студения под и гледаше в една точка....тя не разбираше, той й беше обещал...чудеше се какво е направила, за да го накара да я изостави.