Не забравяй

Болницата

Бяло.Светло.Стерилно.Ароматът на антибиотици се разнася навсякъде.

-Къде съм?

-Миличка,будна ли си?Боже мой!Веднага ще извикам лекарите!

Майка ми се затичва към вратата и я тръшва зад гърба си.Всичко ме боли.Счупен десен крак и лява ръка.

-Добре че е лявата.

Мъж и две жени влизат в стаята.Очевидно главният лекар и медицинските сестри.След тях притичва и майка ми.

-Как си моето момиче?-обръща се,очевидно към мен,мъжа.

-Не знам..-присвих рамене. Всичко ме боли..какво се е случило?

-Нищо ли не помниш?-попита ме майка ми.

Присвих рамене.

-Първите седмици е нормално.Все пак има травма.Ще се наложи да направим снимка и изследвания,за допълнителна информация,а за сега ще направим един основен преглед.Просто ми кажи къде боли и къде не.-каза лекарят.

След около час прегледи се чувствах като парцал.Очите ми се затваряха от самосебе си.

-Заспа.Докторе,тя наистина ли ще бъде добре?

-Госпожо, състоянието на дъщеря ви е стабилно, но все още ще е под наблюдение,в името на сигурността и. Отгледали сте едно наистина силно момиченце. Разминала се е наистина леко при инцидента.

-Ами амнезията?Ще се оправи ли?

-В следствие на катастрофата е получила леко сътресение.Напълно нормално е да има леки "бели петна" в паметта, но ви уверявам, че ще отмине до няколко седмици.Нека сега се радваме, че се събуди от комата и е жива и здрава.Когато се стабилизира, ще се заемем с амнезията.

-Благодаря ви много докторе, вие сте истински светец.

-Хахаха...моля ви,спрете да плачете. И не, не съм светец,просто си върша работата.

Сънувах сън.В него имаше момче,чието лице не виждах,но нещо ме привличаше в него.Седеше на вратата на болничната стая и ме гледаше.Колебаеше се дали да влезе или не.С него имаше и друго момче,веднага го познах - Крис.

-Алекс,побързай,преди да са ни хванали!-каза Крис.

-Да..добре.

Събудих се запъхтяна.В стаята бе майка ми,която бе задрямала до леглото ми.

-Добре ли си миличка?-скочи веднага тя.

-Да, просто сънувах странен сън...-казах аз,без да изпадам в подробности.Забелязах цветята до леглото ми - Гербери.

-Идвал ли е някой?-попитах аз.

-Хмм...до колкото знам не. Посещенията са забранени. Защо?

-От кого са цветята?

-О..тези ли?Не ги бях забелязала.

Пресегнах се и взех картичката до тях.

"Благодаря и съжалявам..

Бързо оздравяване! "

-От кого са?

-Не знам, не пише..

-Хмм..странно.

-Мамо,може ли да те питам нещо?

-Разбира се,слънчице,кажи?

-Кой е Алекс?

Лицето на майка ми посърна.

-Не знам? Кой Алекс?

-Познавам ли такъв човек?Сигурно съм ти говорила..

-Не.Не си.-отсече ряско тя.

-Странно..

-Защо питаш?

-Просто така...това е първото име за което се сетих,когато се събудих,макар че наистина не помня нищо..

-Почивай си миличка-загрижено каза майка ми,подавайки ми чаша вода и оправяйки възглавницата ми. Всичко ще бъде наред..