1 глава

2.3K 91 19
                                    

Алармата ме накара да падна от леглото, стенейки от болка. Прислужникът почука на вратата и при това аз веднага се изправих. Пристъпих и отворих вратата.
    –Госпожице Джеон, добре ли Сте?-запита той разтревожено.
    –Да. Нищо ми няма.-отвърнах и се запътих към банята. Измих си зъбите и лицето и влязох в стаята. На вече оправеното легло беше изгладената ми униформа за новото училище, в което се преместих. Набързо я облякох и излязох от стаята. Наслизах по стълбите и видях майка ми и брат ми, които ме чакаха да сляза на закуска.
    –Добро утро скъпа. Честит първи учебен ден!-каза майка ми радостно, но отлично знаеше, че мразех училището, дори и да е новото усещах, че от първия ден ще стане нещо не както трябва.
     –Да добро да е.-отвърнах вкиснато аз.
     –Е, как се чувстваме в първия ден?-пита ме брат ми, само за да ме издразни повече.
     –Е как да е Куки?-сложих една раздразнителна и фалшива усмивка на лицето си докато го питах.
Той само се изплези, а аз седнах срещу него. Прислужникът ни сервира закуската и сипа портокалов сок.
     –Благодаря Йонги.-благодарих му, а той отвърна с усмивка. Започнах да ям от вкусните палачинки с шоколад и след това понечих да стана,за да отсервирам, но Йонги ме спря.
    –Моля Ви се, аз ще отсервирам.-каза той мило. Аз отново му благодарих и взех телефона и чантата, които бях оставила на шкафа с обувките вчера вечерта, тъкмо да отключа вратата, Йонги се провикна от кухнята.
    –Госпожице Джеон, искате ли да Ви закарам?-аз веднага се съгласих и го изчаках да измие чиниите. След много малко време той беше готов. Излязохме пред къщата, а пред нея беше паркирано черно Порше. Влязохме в нея и тя потегли. След 10 минути пристигнахме.
      –Ако искате ще Ви взема като свършите?-кимнах и добавих преди да изляза:
      –Йонги, викай ми на ти, моля те.-той само кимна и се усмихна. Вече стоях пред портите на огромната сграда. Обърнах се, а колата я нямаше. Влязох в училището, поогледах се, на пръв поглед видях кифлите със страшно къси поли и много дълбоки деколтета. После пък видях и "спортистите". Отвратих се от гледката. Гледах за стаята, в която трябваше да вляза-стаята по химия. Не я намирах никъде. Вече трябваше да съм там, а аз се изгубих. Бягах като луда из коридорите и се блъснах в някого. Беше момиче, обърна се и ми подаде ръка да стана.
      –Аз с-съжелявам.-казах заеквайки.
      –Няма нищо. Добре ли си?-аз кимнах, а тя продължи.-В коя стая си?
      –За химия.
      –Хей и аз съм за там. Хайде да вървим. О между другото, аз съм Дейзи.-каза тя.
     –Джисон.-представих й се и аз и тръгнахме към стаята.
През пътя си задавахме най-различни въпроси. Учителят обаче влезе. Шокирах се от гледката. Пред мен не стоеше някакъв дядо, ами напротив, той имаше светла кестенява коса с тъмни очи, висок със стройно тяло, а под униформата му си личеше добрата му фигура. Не осъзнах кога го бях зяпнала и  Дейзи размахваше ръце пред лицето ми.
     –Ей Джиис.-каза ми тя, шепнейки. Аз се съвзех бързо.
     –Здравейте ученици! Виждаме се отново. Така понеже виждам нова ученичка нека се представя. Аз съм Ким Техюнг. А ти как се казваш мила?-пита ме той с очарователна усмивка.
     –Джисон. Приятно ми е.-казах аз срамежливо и всички седнахме.
     –Боже на колко години е този човек!?-питах Дейзи тихичко без учителя да ни види.
      –На 22. Защо?-ококорих й се насреща като чух числото. 22 години!? Та толкова млад!? Как!? Дейзи ме изкара от мислите ми.
     –Ей за какво мислиш толкова бе!?-побутваше ме и ми се подсмихваше насреща, а аз я ударих леко по рамото.
  И първият и вторият час минаха бързо. Беше време за голямо междучасие. Слязохме аз и Дейзи и си взехме по сандвич и напитка. Тя не спря да ме базика с учителя по химия.
      –Абе просто бях любопитна!-казах й бесно, докато дъвчех храната.
      –Зяпаше гоо!!!-пукваше да се хили като дебил, а аз още малко и щях да я замеря с кенчето Фанта. Обърнах се на другата страна, правейки се на сърдита и видях това, което се надявах да не виждам никога повече. Точно заради това и се преместих. ТОЙ ОТНОВО БЕШЕ ТУК!!! ТОВА НЕ МИ СЕ СЛУЧВАШЕ НАИСТИНА!!!


Тази глава стана шитава ама нищо.😂😂😂
  

My sweet teacherWhere stories live. Discover now