My sweet teacher

7глава

Мина седмица и от тогава се държа студено с всички. Отказвах купони, пижамени партита и най-важното-шопинг. Не ми беше за това. След тази една седмица горе-долу се поотпуснах. Прибрах се, уморена от училище и започнах с домашното. След около един час бях готова. Не беше кой знае колко. Реших да гледам през прозореца какво става, че ми беше скучно. Този път видях отново Техюнг, разхождайки кучето си. Той бе облякъл бял потник, очертаващ мускулите му, също и спортни до коляното шорти. Толкова беше красив... Той отново погледна към прозореца и аз пак залегнах. "По дяволите! Трябва да спра да го правя!!"
     Доскуча ми още повече и реших да почета книга. След час, потънала във фантазия и вълшебство(лол ХД) телефонът ми извибрира. Получих съобщение от Дейзи.

Дейзи:
Хей искаш ли
да излезем?

                                              Аз:
                                Ок защо не

Дейзи:
Добре след
10 съм пред
вас.
 
                                              Аз:
                               Ок айде чао

Дейзи:
Чао

________Край на чат________

  Отворих гардероба си и избрах нещо простичко. Широка бяла блузка с черни дънки и бледорозови кецове с платформа и панделка отгоре. Взех телефона, малко пари и излязох. Пред къщата стоеше Дейзи. Поздравих я и тя мен също и тръгнахме нанякъде. Отидохме в центъра и видяхме двойка, която се карат. Като се приближихме, без да забележат осъзнахме, че това бяха Техюнг и Джеси. От една страна се зарадвах, а от друга се натъжих. Тя си тръгна бясна, а той стоеше безизразно. Дейзи отиде при него, а аз стоях встрани.
     –Джис моля те прости ми. Вече не съм с нея ти сама видя. Моля те!-каза той, докато се доближаваше към мен. Изглеждаше искрен, но не знаех дали да му вярвам или не. В крайна сметка му простих и се целунахме страстно.
      Целия ден го прекарахме в смях и разходки. Държах се за ръка с Тае и ми беше супер приятно и с двамата. Изведнъж Хосок се появи отнякъде.
      –Ехе вече за ръчички ли бе!?-каза той през смях.
      –Остави ни.-отвъена Тае.
      –Не сме в даскало, че да ми казваш какво да правя. Тук нямаш сили. Тя ще е моя!-каза той.-Чао...за сега.
    След тази случка се чувствах зле. Затова се прибрах. Кук и Йонги ме пресрещнаха в хола, очевидно ядосани. Питах се какво ли бе станало?