My sweet teacher

4глава

My P.O.V

  На сутринта се събудих преди алармата и реших да се оправя набързо. Мислех, че ще ми отнеме повече време, но чак сега будилникът звънна. Изкачих стълбите и го изключих. Като се връщах чух от съседната стая как някой стенеше. Това беше стаята на брат ми. Шокирах се. Вратата не беше плътно затворена и аз можех да видя през процепа й какво става. Видях собствения си брат чисто гол на леглото седнал, хванал се за.... По най-бързия начин слязох по стълбите. Грабнах чантата и ключовете и  излязох. Ходих  бавно към училището и не спирах да мисля какво видях. Собствения ми брат!? Беше ужасно. Телефонът в чантата ми извибрира. На екрана се изписа името Йонги. Плъзнах зелената слушалка и допрях телефона до ухото си.
     –Ало госпожице Джеон? Къде сте? Ъмм тоест..Къде си?-пита ме той разтревожено.
     –Ъмм тръгнах по-рано за училище. Съжелявам, че не ти казах.
     –Няма проблем. Просто се притесних за Ва..за теб.-когато се опитва да ми вика на ти е много сладък. Ъъ чакай. Какви ги говоря!? Джисон овладей се! Йонги прекъсна мисълта ми.
      –Ъъм Джисон?Още ли си на телефона? Искаш ли да те взема поне като свършиш?-аз казах да и той затвори.
   Разхождах се още малко и накрая стигнах точно навреме. Все пак не бях много близо, но ако бях с кола щях да съм. Влязох в училището. Отидох в стаята по английски. Докато си приготвях нещата някой седна до мен. Аз не можех да видя кой е, защото бях наведена над чантата си на земята. Мислех, че е Дейзи, но не беше тя. Чух лек зловещ кикот и при това настръхнах. Явно това беше Хосок. Веднага се изправих и го погледнах. Той се усмихваше и погледна надолу. Хвана ме за бедрото като леко го стисна.
      –Чуй ме принцеске, ако още един път ме зарежеш така няма да можеш да ходиш с месеци.-каза заплашително той. След това ръката му се плъзна по вътрешната част на бедрото ми. Аз с ръцете си опитах да я махна, но беше много силен. Както го помнех. Дейзи отвори вратата и оттогава я обичам повече от всичко на света.
     –Какво се случва тук!?-пита тя объркано. Той махна ръката си и излезе. Дейзи седна до мен и ме гледаше така, сякаш чакаше с нетърпение да ме заколи. Аз отговорих на всичките й въпроси, че чак се изморих. Накрая всички влязоха, а също и учителят Намджун.
     Часовете свършиха и Йонги ме взе. През останалия ден Хосок го нямаше. Сякаш се бе изпарил. Когато влязох вкъщи видях Джънгкук. Не смеех да го погледна в очите, а и ме беше страх, че може и да е разбрал, че съм го видяла, затова просто се качих в стаята си без да ме забележи. Седнах на бюрото и се заех с домашните. Когато бях на привършване се разсеях и погледнах към прозореца до мен, видях човек, който беше облечен със спортни дрехи и бягаше. Не кой да е, а учителят по химия  Техюнг. Неусетно го бях зяпнала и той се спря точно пред къщата ми и погледна към прозореца. Моментално се скрих под него. Чувах сърцето ми да бие лудо. Боже ами ако наистина го харесвах!? Въпросът, който си зададох не спираше да витае из главата ми.