My sweet teacher

5глава

Сутринта се събудих на пода под прозореца. Алармата тъкмо звънна. Изправих се с голям зор, изключих я и отидох да си измия зъбите. Йонги тъкмо дойде и се зае със закуската. Аз притичах в кухнята, където той отиде.
-Йонги няма нужда. Аз трябва да тръгвам.
-Поне да те закарам?-аз кимнах и тръгнахме.
Както винаги стигахме на време. Започнах да си оправям нещата за изобразително. Влязох в стаята и минути след това Дейзи се появи. Поздрави ме и изкара скицника и боите с четките си. Всички влязоха и учителят също. Нарисувах доста впечатляваща рисунка. Ангел, който бе заключен в ада. Беше женски ангел, окован с вериги, молещ се да бъде освободен. Аз попринцип рисувах малко брутални неща. Като кървища, крипипастас и такива. Дейзи се изуми доста, не знам, може би заради многото кръв и сълзи. Самата рисунка беше тъжна. Но както и да е. Учителят погледна към моята рисунка и направи същото изражение като Дейзи. Аз ги гледах въпросително, а учителят най-накрая продума:
      –Много добре, но не е ли малко...как да го кажа...брутално за твоята възраст?
      –На 17 съм какво да направя?-питах ядосано, а след това всички ме погледнаха.
      –Не се забърквай точно с този учител.-от предния чин се обади мълчеливото момиче. Аз завъртях очи и изпуфтях. Звънецът би и аз излязох първа. Усещах, че годината ще тръгне зле.
Отидох до тоалетната и реших да си сложа малко гланц. Като излязох отидох в стаята и си взех раницата.
    Прибрах се вкъщи, дори не ми пукаше, че ще имам отсъствия, просто исках да се прибера. Четох около 20 минути и тогава телефонът ми звънна. Беше господин Техюнг.
     –Джисон? Къде си и защо не си на училище? Ще имаш отсъствия. Трупаш отрицателни точки при учителите така!-аз се усмихнах, а дори и не се усетих.
     –Ами не се чувствах много добре.-излъгах го.
    –Защо не се обади, че не ти е добре?-е тук вече ме хвана.-Главата ли те боли? Мога да ти помогна. Къде си в момента?
    –Вкъщи.
    –Е, искаш ли да дойда? Хем ще взема нещата си по химия да се упражним.-аз му казах адреса си и пооправих малко. След около половин час се звънна на вратата. Аз отидох и я отворих. На нея се показа красивият Техюнг с неговата правоъгълна усмивчица.
      –Е, може ли да вляза?-аз се съвзех и му направих път. Седнахме на голямата маса и той ми подаде някакво странно хапче.
     –Заповядай. Дойдох, за да ти дам това хапче, защото не го продават по аптеките, а и за да се упражним с така наречената "мноого трудна химия".-каза той отново с усмивка. Този негов дълбок глас ме побъркваше. Ама какво ми става!? Да се върна в истинския свят!
      –Благодаря, но се чувствам малко по-добре.-той кимна и отвори учебника по химия.
    Учехме, което не ми беше ясно (т.е всичко ХД) и след два часа свършихме. Смяхме се, играхме на видеоигри, на всичко, каквото се сетите. И накрая го почерпих с ванилов сладолед. Докато ядохме усетих, че той ме гледаше. Аз също го погледнах, а той каза:
      –И-имаш м-малко сладолед около устата.-аз се опитах да го махна, но не знаех къде беше. Той протегна ръката си и избърса с палеца си сладоледа. Гледах го в очите, в тези кафяви красиви очи. Устните му бяха розови и меки. Умирах си да ги вкуся. Така и стана. Той сля устните си с моите. Целувката бе едновременно и груба, и нежна. Усетих топлия му език. Моят също се включи. Всичко беше прекрасно, но се отделихме, за да си поемем въздух.
     –Жалко, че всичко хубаво си има край.-каза той задъхано.
     –Аа майната му! Другите да дишат!-при тези мои думи веднага го целунах. Настаних се отгоре му, увивайки ръцете си около врата му. Той уви своите около талията ми. За наше огромно нещастие Куки дойде. Той ни видя и изглеждаше бесен.
      –КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СЕ СЛУЧВА ТУК!?-извика потресено той. Ние веднага се отдалечихме един от друг и погледнахме към земята засрамено.
     –ИМА СИ СТАЯ ЗА ТОВА!-кресна още един път, като посочи към стълбите. Той се качи по тях и влезе в стаята си. Аз не издържах и заплаках, падайки на земята. Тае веднага ме прегърна и се опитваше да ме успокои.
     –Т-той ще к-каже на майка ми и п-после ще умра!!!-казах аз, докато хълцах.
    –Глупости!! Не мисли най-лошото. Аз не тябваше да идвам. Такъв глупак съм!-аз станах и го прегърнах.
   Жалко беше, че той си тръгна. Не знаех дали да питам брат ми дали ще каже на мама. Но..да не давам идеи, че...
______________________

Минаха две седмици откакто не бях виждала Таехюнг. Писах му, звънях му, ходих до апартамента му и нищо. Притеснявах се доста за него. Надявах се да ми звънне или пише.