They Muted Him

/край./

A/N: Based on a dream of mine...

***

Минахме през толкова много неща. Избягахме от вкъщи, избягахме от приятелите си и познатите. Избягахме от фалшивите себе си, ако можеше да кажем. Бяха ни достатъчни само няколко думи напряко, само няколко забрани и два спора, докато грабна портфейла с парите, набутвайки го в чантата си, заедно с личните си документи и паспорт, след което взех ключовете на джипа ми и да излетя от къщата заедно с него, качвайки се в колата ми и потегляйки. Извън града, надалеч от тази грозна дискриминация.

Аз бях ядосан. Бях побеснял. Имах чувството че бих убил за всяка една дума която бяха казали напряко за нас. Толкова грозни и отчайващи, толкова болни. Бяха изказали мнението си, но не бяха зачели нашето. Бяха ни нагрубили, затова просто напуснах къщата.

Но той бе разстроен, сълзите стичайки се по изящните му скули, бузките изчезнали след толкова диети, нездравословни диети. Очите му – зачервени от плач, половин час по-късно все още имайки как още една сълза да избяга от кристално сините му очи. Винаги по-сини от ясен водопад в слънчев ден. А сега, сега студени и сиви, потъмнели от тъга. Подсмърчаше тихичко до мен, а аз карах с бясна скорост по магистралата, която водеше извън града.

Беше мъглив следобед, мъглив колкото и настроението ни, а ситни капки се сипеха от небето, започвайки да засилва. Исках да отидем някъде, някъде да намерим подслон, защото нямаше къде да отидем иначе. Но преди това завих с колата, отправяйки се към близката сграда, буквално намирайки се в края на града. Паркирах бързо и излязох.

Той излезе след мен, няколко крачки напред и отключи входната вратата. Все пак беше неговата къща. Влязохме и се отправихме към неговата стая. Дори не обърнах внимание на плакатите по стените или всичките cd-та които бяха разпилени по пода. Започнахме да събираме дрехи от всякъде и ги набутвахме в най-близкия куфар който докопахме. Отидохме в хола, и разровихме всички места на които знаехме че има пари. Грабнахме всичките му възможни документи. Аз нямах успеха да си взема каквото и да е, поне имах няколко неща в колата, но успяхме да съберем други няколко негови неща, преди да излезем бързо от къщата, дори не си правейки и труда да затворим вратата на къщата. Отворих багажа на джипа и метнах куфара му, затваряйки. Очите ми попаднаха на вече мокрото от дъжда и плачещо момче. Приближих се и хванах ръката му. Той ме отблъсна веднага, заравяйки лице в шепите си, треперейки от студа който идваше, черно-бялата му раирана блуза вече полепнала по тялото му. Хванах ръката му, но този път без да позволя да ми се измъкне и го обърнах към себе си.