Истината

Пролог

Името ми е Катерина Петрова родена съм на осемнайсти октомври две хилядната, родителите ми са Иван Петров и Деница Малчева е поне така си мислех до скоро и това не е единственото, което научих и ме потресе.
...
Един ден след училище, се прибирах вкъщи, но когато пристигнах вратата беше заключена. Нашите ми казаха,че ще са у нас когато се прибера,но явно е изникнало нещо. Лошото беше,че не си бях взела ключовете а не ми се чакаше отпред затова реших да влезна от прозореца, който винаги седеше отворен, този в кухнята. Когато се промъкнах през прозореца видях, че всички ножове са разпиляни и че чиниите са счупени, реших че е влезнала някаква птица и е направила бъркотията. Реших да взема метлата от килера и да почистя. Но когато стигнах до него, той беше заключен, обикновено ключа седеше на ключалката. Реших да поогледам по земята да не е паднал, но го нямаше. Реших да не се занимавам и отидох до терасата да взема по-неудобната метла. След това почистих и си отидох в стаята. Взех си книгата и почетох след което съм заспала. След няколко часа ме събудиха полицейски сирени, които спряха точно пред нашата къща. Позвъни се, мислех че нашите ще отворят докато се оправя да слезна, за да видя какво става, но явно никой не отвори и пак се позвъни аз малко уплашена на бегом отидох да отворя. Когато отворих единия полицай ми каза,че е подаден анонимен сигнал за убийство на този адрес. Аз пъво не повярвах и стоях на мястото си без да кажа нищо, но полицаят настоятелно каза,че трябва да огледат къщата. Докато полицаите влизаха да оглеждат къщата, водача на отряда ме попита дали съм сама. Отвърнах му,че чак сега се събуждам и че когато се прибрах родителите ми ги нямаше и все още не са се прибрали. Той ме попита къде са и аз му казах,че са ми казали,че ще са вкъщи когато се прибера, но явно е изникнало нещо. Преди да отговори един от полицаите извика, че е видял кръв. С водача отидохме там от където ни беше викнал полицая, а това беше килера. Когато ме попитаха къде е ключа аз им казах,че винаги седи на вратата,но този път го нямаше и когато се прибрах. Те казаха,че трябва да разбият вратата и да се отдръпна,но аз се заковах на мястото си защото не осъзнавах какво става... от къде е тази кръв, какъв е този сигнал за убийство, къде са родителите ми. И усетих как един полицай ме дръпна за ръката. В следвашият момент вратата на килера вече беше разбита и там видях телата на майка си и баща си, начленени на много части.
...
Събудих се в болницата. При мен имаше един полицай, които ме гледаше със съжаление. След това чух как изказва съболезнованията си. Нямах идея какво става. Попитах го какво става и той с наведена глава ми каза,че са открили приемното ми семейство убито и че и аз съм била там и не съм понесла на гледката и съм припаднал след което са ме завели в болница. След като ми каза това, пак изказа съболезнованията си и излезе. Главата ми не можеше да побере всичко това...не осъзнавах,че това наистина се случва и защо той каза приемно семейство, да не би да е сбъркал пациента, но си спомних гледката от килера и това беше истината, но пак почнах да се чудя защо той каза приемно семейство. Не осъзнах как цялото ми лице се заля от сълзи...не можех да повярвам,че днес сутринта мама ми направи сандвичи за училище,татко ме закара...а сега,че тях повече ги няма...
Така започна моята история.
~
~
~
~
~
~ Извинявам се ако има правописни грешки. Това е първата част от новата ми история, моля ви кажете ми как е и дали искате некст. 💕📚🌍