Истината

Първа глава

Не успях да заспа и за минута. Не можех да спра мислите си. Чувствах се все едно ми вадят сърцето без упойка. Чувствах и празнина, сълзите не спираха да мокрят лицето ми. На сутринта дойде полицаят от вчера, аз опитах да се направя на заспала, но беше късно, той ме видя, че не спя. Каза ми, че днес докторите ще ме изпишат, но няма къде да отида и затова ще ме изпратят в приемен дом. Бях потресена, когато чух новината и предложих да открият истинското ми семейство, но полицаят каза, че когато са ме оставили в приемен дом са се отказали от всичките си права над мен и ще те трябва да ме осиновят ако искат да отида при тях. Също ми каза, че щом са се отказали от мен, надали ще ме искат обратно след толкова години.Почувствах се ужасно. Той каза, че днес социалните ще дойдат да ме вземат и отведат в приемния дом. Аз го попитах какво ще стане с къщата и той ми отговори, че предварително е завещана на мен, затова когато стана на осемнадесет години ще мога да се върна в нея. Но аз бях едва на шестнадесет, след няколко месеца щях да навърша седемнадесет. Той ми каза, че нямам право да изнасям каквито и да било вещи от къщата. В социалният дом имало дарени дрехи от които съм имала право да си избера. Погледна ме и излезе. След няколко минути влезе неприятна на вид жена около петдест години, слаба и мускулеста с червена коса. Тя ми се представи и студено ми каза да се обличам по-бързо и да тръгваме. Аз само кимнах с глава, взех си дрехите и отидох в банята да се преоблека. Няма и три минути се върнах при жената. Тя каза да я последвам и излезе през вратата, отидохме до асансьора на него пишеше, че сме на единадесетия етаж. Когато дойде асансьора и се качихме в него имаше един много гнусен чичка, а аз трябваше да застана точно до него. Когато излезнахме (стори ми се като цяла вечност) отидохме към паркинга и тя ми посочи един бус на който пишеше Приемен дом ,,св. Мери", звучеше ми като някаква погребална агенгия, и ми каза да се качвам. След като се качих седнах на седалката и почнах да гледам през едно малко прозорче. Пътувахме доста дълго, около един час и накрая буса спря и тя ми каза да слизам. Когато слезнах видях една голяма сграда цялата в решетки на която пишеше същото като на буса. Приличаше ми на някоя лудница. Тя ме побутна да вървя по-бързо. Когато влезнахме, пред нас имаше една канцелария и г-жа Тотевска (така ми се представи в стаята в болницата) ми каза да вървя натам. Когато отидохме, през прозорчето на канцеларията, една жена ми каза да си кажа името. След като и го казах, ми каза, че ще остана в стая 394 с момче на име Иън. Г-жа Тотевска ми каза, че стаята е на третия етаж в края и ми показа да вървя по едни стълби,които се виеха като спирала нагоре, след това си тръгна. Почнах да се качвам по стълбите и стигнах до третия етаж, намерих и стаята. Когато влязох видях как едно момче седи на леглото си и ме гледа беше високо със синьо - зелени очи, рижава коса и лунички, много приятно и красиво момче (явно единственият приятен човек тук). Той стана, поздрави ме и се представи:
-Здравей, приятно ми е казвам се Иън Галахър. - каза ми засмяно той
- Аз съм Катерина Петрова и на мен ми е приятно! - отвърнах и аз с усмивка.
- Казаха ми, че днес ще дойдеш, но не ми казаха нищо друго. Надали ще ти хареса тук в стаите няма нито телевизор, нито нищо само по две легла. Тук е като затвор. Ще ми разкажеш ли защо си тук? -каза ми той и ме подкани да седна на леглото до него.
Седнах до него и с мъка започнах да му разказвам, след като ме излуша ми каза:
- Съжалявам за приемното ти семейство, надявам се да хванат убиеца.
- Полицията нищо не ми каза.
- Сигурен съм, че ще го хванат. - каза ми той и сложи ръката си на рамото ми. - Хей, ето го графика ти за деня.
Той стана, отиде до леглото ми и ми подаде една бележка на която пишеше:
×
График на Катерина Петрова:
7:00 - 7:30 - Закуска
7:45 - 12:45 - Учебни занятия в училище ,,св. Мери"
13:00 - 13:15 - Обяд
13:30 - 18:00 - Работа в кухнята (миене на чинии, миене на маси, столове, под... с малки почивки)
18:05 - 19:00 - Пишене на домашни
19:05 - 19:30 - Вечеря
~~~~ 20:00 - Гасене на лампите ~~~~
×
- Боже пет часа и полувина работа в кухнята!? Само педесет и пет минути за писане на домашни? Гасене на лампи??? Това наистина е като затвор...
- Хей, поне ще сме заедно моя график е абсолютно същия... даже мисля, че ще сме в един клас, защото аз пристигнах преди два дни...
- Иън, много се радвам, че ще сме заедно...! Можеш ли да ми кажеш как попадна тук...?
~
~
~
~ Хей, извинявам се ако има правописни грешки... Пишете в коментарите ако искате следваща част. 💜💜💜