Истината

Втора глава

Иън ме погледна наведе надолу глава и каза:
- ...живеех в една къща с майка ми, баща ми ни е изоставил, когато съм бил още бебе. Всичко беше добре, докато не проимахме парични проблеми, понеже живеехме под наем, собствениците ни заплашваха, че ще ни изгонят. Майка ми не ми казваше нищо само, че всичко ще се оправи и че ще намери пари от някъде, но така и не ми каза от къде...След няколко вечери тя донесе пари и плати наема, но имахме и още сметки за плащане, бяхме само на филийки с масло...тя пак почна да работи през нощта... Една сутрин така и не се прибра...Не знаех какво да правя, не знаех и къде работи... След няколко часа полицията почука на вратата и ми казаха, че майка ми е арестувана заради проституция и че са и отнети всички родителски права...така се озовах тук...-
Иън ми разказа всичко това с мъка и видях как порой от сълзи се стичат от очите му...Отидох при него и го прегърнхщах...
-Не искам да мислиш, че съм слаб Катя...
-Не мисля, че си слаб мисля, че си бил силен прекалено дълго...
Стана 19:00 след пет минути беше вечерята...Станахме и излезнахме.Слязохме по спиралените стълби и видяхме два коридора, но не знаехме на къде да продължим. Видях, ще Иън се паникьоса и предложих да тръгнем по коридора вдясно. Вървяхме по него и излезнхме пак до някакво разклонение...Чудех се колко ли е голям този приемен дом...Завихме към левия завой... Вървяхме около 10 минути...вече много закъснявахме...Беше станало 19:20. Изведнъж чухме странен звук от една от вратите малко по надолу по коридора все едно някой чукаше нещо с чук. Приближихме се към вратата и погледнахме през едно малко прозорче и видяхме как един обезобразен мъж чука някакво месо..., но когато се обърна видяхме, че това е човешка ръка.
Аз изпищях и Иън веднага ме хвана за устата, но беше късно...мъжът ни беше чул. Иън ме хвана за ръката и се врурнахме да бягаме, но изведнъж осветлението спря...Паникьосах се..., не знаех какво ства после Иън ми напомно, че в 20:00 загасят лампите, а сега беше 20:01.
- Иън не можем да се върнем там...всички служители участват в това...убиват деца като нас,защото нямаме родители които да ни търсят...
-Права си, но те заключват вратите през нощта...Трябва да намерим телефон и да се обадим на полицията.
-Мисля, че когато идвах видях един в канцеларията.
-Но тя също е заключена.
-Ще трябва да разбием прозореца.
-Но така ще ни чуят и убият.
-Не и ако сме много...трябва да кажем на всички какво става и така ще сме много и няма как да ни убият...
-Добре, тогава да се връщаме.
-Но как не виждаме нищо...
-Хвани ме за ръката аз ще те водя...
Цялата настръхнах, когато го хванах за ръката...
~
~
~
~ Извинявам се, ако има правописни грешки...и, че не съм писала скоро. Знам също, че тази глава не е толкова интересна, но обещавам, че в следващата ще станат доста неочаквани неща...🙂