Осъществима Мечта🔯

Какво стана?

Събудих се в някаква тъмна стая. Бях завързана за един стол а устана ми бе завързана. Тогава вратата се отвори и от там излезе онзи мъж.

-Я виж ти кой се е събудил - той се доближи до мен и надигна брадичката ми. Тогава осъществи очен контакт с мен - Я виж ти котенцето се е уплашило. Спокойно скъпа няма на ти направя нищо лошо..просто трябва да бъдеш послушна - той те засмя и се надигна. Започна бавно да съблича потника ми. Аз просто стоях и плаках. Не знаех какво да правя. Той започна да сваля и панталоните ми. Тогава ми прошепна "Толкова си секси".
Изведнъж ряско се изправих от леглото. Всичко това е било сън. Цялата бях потна а очите ми бяха подути. Чакай малко аз не бях в хотелската стая. Тогава щом не съм там къде съм. Какво е станало с мен. Тези въпроси ме побъркваха. Намирах се в една голяма просторна стая. Имаше едно голямо легло в средата на стаята и един голям прозорец, който водеше до една голяма тераса. Чух някакви стъпки. Уплаших се. Станах от леглото и отидох в един от ъглите. Свих си на топка и заплаках. Тогава вратата се отвори. Там видях момче с дълга бяла тениска, скъсани дънки, черна маска и шапка.

-Хей събудила си се - той се обърна към мен и с бавни крачки се приближи. Беше ми познат, но откъде? Не смеех да кажа нищо за това се сгуших още повече и заплаках - Ъм нося ти да хапнеш - След това остави нещата на бюрото, което се намираше в близост до леглото.

-Къде съм и какво правя тук - това беше единственото, които можех да кажа.

-Ами ти си в моята къща - той започна а аз просто се вцепених. Какво правех в неговата къща. Той беше забелязал обърканото ми изражение -Не си ли спомняш какво стана

-Това което помня бе как реших да се разходя из Сеул. Озовах се в една учица и после дойде някакъв човек. След това нищо не помня - все още бях много изплашена - Ами ти кой ти и как съм се озовала тук

-Казвам се Jin. Също като теб реших да се разходя. Изведнъж чух някакви писаци и веднага се запътих към мястото от съдето идваха. Когато отидох видях теб някакъв мъж, който те беше упоил. Тогава отидох и започнах да ами знаеш...да го бия - той спря за момент и леко се засмя - Тогава видях как стоиш безпомощна на земята и просто реших да те закарам в нас докато не се свестиш. И това е

-Чакай малко - всичко това ми дойде като гръм от ясно небе - Искаш да кажеш, че ако не беше дошъл сега щях да - не можех да продължа. Само при мисълта какво щеше да ми се случи. Не издържах и отново запомнах да плача.

-Спокойно - той дойде до мен и сложи ръката си на рамото ми - Сега всичко е наред.

Но защо имах чувстово, че съм го срещала и преди. Изведнъж се сетих

-Тии - извиках а той те стресна - ПОЗНАВАМ ТЕ - започнах да викам - Ти си момчето от летището, в което се сблъсках - той не можеши да реагира. Стоеше като вкаменен.