Осъществима Мечта🔯

Ами сега

-Джении - Ари и Съни извикаха в един глас веднага щом влязох в стаята - Къде се изгуби. Знаеш ли колко се притеснихме за теб

-Спокойно нищо ми няма - де да беше така наистина - Не знам за вас, но аз съм изморена за това ще отивам да лягам

-Джени - гласът на Ари ме спря - Какво е това на ръката ти - беше притеснена аз също. Не знаех какво имам на ръката си. Когато я погледнах видях, че е цялата в синини. Явно са се получили, когато се опитвах да избягам от онзи.

-О-о Ами това - Мисли Джени мисли - Спънах се и паднах - Това ли успя да измислиш - но нищо ми няма спокойно

-Сигурна ли си - беше видно, че тя не ми вярваше

-Мда напълно - напълно не знаех какво говоря - Ари да те питам - опитах се да сменя темата - Тази "Фен среща" кога е

-О-о ами и аз не знам - Ари започна да се смее - Сега ще погледна. Ами тя е - последва кратко мълчание - Утрее

-Толкова скороо - Съни скочи от леглото

-Е добре. Хайде да лягаме за да може утре да сме свежи за срещата с вашите идоли - все още опитвах да сменя темата. Е явно ми се получи, защото и двете си намериха място по леглата и заспаха на секундата. Аз също легнах. Опитах си да заспя, но не можех. Не спирах да мисля за случилото се днес и за Jin. Но от къде ми беше толкова познат. Също как бешее толкова хубав. Не спирах да мисля за усмивката му. Наусетно съм заспала с мисли за него

*Гледната точка на Jin*

След като изпратих Джени до хотела се върнах в къщата при момчетата. Не спирах да мисля за нея още от момента, когато се видяхме на летището. Тогава я видях. Веше заблеяна в телефона. Не знаех как да я заговоря за това просто се "блъснах" в нея "без да искам" поне според нея. Истината беше че го направих нарочно. Момента, в който тя започна да говори разбрах, че не е тукашна. Корейският и беше добър но пак си личеше, че не го говореше много добре.

-JINNN!! Абе ти глух ли си? От сто часа ти викам - Jungkook започна да ме ръчка

-Извинявай бях се замислил. Та за какво говорехме

- Явно хьонг е хлътнал - V започна да говори като придаваше лек детитски тон

- Ъм какво...аз не Такова - започнах да отричам, но не ми се получаваше защото започнах да заеквам

-Коя е щастливката - Jimin се приближи към мен

-Щастливака? Ъм не няма такова нещо как си го помислихте изобщо - започнах да овърнат темата, но по изражението ми си личеше, че лъжа

-Стига хьонг. Познаваме се от толкова много време знаем кога ти хлътнал - V започна да ми обяснявя

-Добре де...Ами тя е едно момиче, но не е от тук - започнах, но цях прекъснат от Rap Monster

-Чакай как така си я харесал а дори не е от тук

-Амии сега ще ви обясня - започнах да им разказвам от момента на летището до това как я изпратих до хотела

-Чакай искаш да кажеш, че си и казал името си, и си си свалил маската пред нея и тя не е реагирала - попитаха ме всички. Наистина беше странно. Та аз бях Jin от BTS как няма да реагира или да ме познае

-И аз това се чудех, но това не е важно - започнах аз - Чудя се дали ще я видя отново някога. Все пак тя не бе от тук. Дори не знам от къде е но се надявам да я видя отново.

-Хей момечта не мислите ли че е врема да лягаме. Вси пак утре ще имаме Фен среща - J-Hope започна да ни подканва да си лягаме. Всички легнаха да спят. А аз заспах с мислите за Джени.