Осъществима Мечта🔯

Ах тази Ари

- АРИИ!!! КЪДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ СИ СЛОЖИЛА ПРЕСАТА ЗА КОСА -започнах да викам из целият апартамен
-Стига си викала в мен е - извика Ари от нейната стая- Сега аз се изправям

- Хайде бе бовняр. Имаме само 40мин за да се оправим и отидем на училище - започнах да и мърнкам а отговор така и не получих

Таа Здравейте. Аз съм Джени. На 17 години съм и живея с най-добрата ми приятелка Ари, която е на 18години. С нея се познавахме от както аз бях на 4-ри годинки а тя на 5год. Не знам как я тъпря толкова време и как тя търпи мен. Бяхме различни, но някакси характерите ни си паснаха. Аз бях срамежлива и не общувах с много хора...Докато тя..ами тя бе пълна противоположност на мен. Имаше много приятели и всички я харесваха. Беше "наперена" така да го кажа и много и завиждах заради тази и "способност.

На вратата се почука
-Арии аз ще отворя - провикнах се но не получих отговор. Това, което чух бе как тя отново пее някоя от песните на любимата и група а именно BTS.

- Айде бе жена цяла вечност стоя тук и чакам да ми отворите - това бе Съни. С нея бяхме на една възраст и бяхме в един клас. Това бе един от плюсовете за да си станем приятелки. Другиат бе че беше братовчедка на Ари.

-Извинавай, че трябваше да чакаш 4секунди да ти отворя, но ваше величество Ари е надула музиката и едва чувам мислите си камо ли звънец на звата - отвърнах и като се засмяхме в един глас - Сега ме извини, но трябва да отида да се оправя защото не ми си закъснява ОТНОВО - Съни се засмя и ми направи знак, че ще отиде да направи закуска
-Явно днес ще трябва да съм с къдрава коса, защото принцеса Ари скоро няма да се оправи - започнах да си мърморя докато избирах тоалета си за днес.
Не беше кой знае какво. Слоших си черно скъсано прилепнало дънки, суитчера си /моля ви поправете ме ако не съм го написала правилно, но е много забъркващо😂/ и кецовете. Взех си раницата и тръгнах съм кухнята.

- Оо я виж ти принцесата вече се е оправила като по чудо днес може и да не закъснеем - започнах да пляскам с ръце и да се усмихвам съркастично

-Ако продължаваш в същият дух може и да закъснеем - Ари се обърна с лице към мен сочейки ми стеният часовник, който показваше, че имахме 20мин. за да стигнем до училище.
Веднага грабнах сандвича, който Съни бе направила и го сложих в чантата си. Щях да ям в училище, пък и не бях много гладна. Докато вървяхме към училище слушах разговора на Ари и Съни за свойте Биас-ове или там както се казваха.

- Съни вижж - Ари започна да крещи като побъркана петокласничка

-Това което си мисля ли е - Съни ококори очи и започна и тя да пиши

- Ей пищящите - провикнах се - Ще бъдете ли така добри да се смилите над мен и мойте тъпанчета

-Джени...ти не разбираш - Прекъсна ме Ари - Виж погледни - Тя ми подаде телефона си.

- И това какво трябва да значи - попитах объркано

-Амии само ми обещай да не се ядосваш - Ари се усмихна и направи кучешка жална муцуна. Винаги, когато я правеше знаех, че не следва нищо добро...Поне за мен - Нали помниш, когато аз, ти и Съни записахме как танцуваме на песента "Fire" на BTS - Ари говореше доста спокойно

-Мда и какво от това - наистина бях объркана.

-Всъщност с този запис участвахме в нещо като конкурс - Ари неловко се почеса зад вратът

- Я не ми се чеши там където не те сърби - казах леко злобно към Ари

*следва продължение*