Dark Enough

1 глава

Днес не ми се ходеше на училище,но се налагаше,защото бях натрупала доста отсъствия и ако не бях отишла и днес щяха да ме изключат.Харесва ми да уча,образованието е нещо много важно,но с тази моя депресия ми е малко трудо.Не ходя на училище,не пиша домашни,не уча,дори не общувам почти с никой.Не знам как да ви го обясня честно казано..сякъш нямам сили за абсолютно нищо.Разбирате ли ме?..Както и да е.Бях се запътила към кабинета по химия,надявайки се този час да мине бързо.

-ВИВИ!-чу се глас зад мен,когато се обърнах видях,че е приятелката ми Мелани.

Мелани е моята приятелка от детството.Познаваме се по първи клас.Тя е най-красивото момиче,което познавам.Тя бе с руса дълга права коса,светло сини очи като небето и имаше бяла кожа като сняг.Тя бе популярното момиче в училище и дори не знам как станхме приятелки.Но въпреки,че тя е популярна,това не ме направи и мен.Ние имахме съвсем различни интереси.Хората все още се държат така с мен сякъш съм аутсайдер.

-Хей,защо викаш така?Ненормална ли си?Искаш цялото даскало да те чуе ли?!-казах аз.

-По-спокойно де,съжалявам.-отговори тя тъжно.-Не те бях виждала от доста време,нито отговаряше на обажданията и съобщенията ми.Липсваше ми..

-Всичко е наред,бях малко заета.-излъгах аз.

-С какво?-попита тя любопитно.

-Ами..бях бавачка за известно време,защото съседите ми бяха извън града заради някаква бизнес среща в Чикаго и се наложи да гледам децата им.-обяснявах се с надеждата да ми повярва.

-Това е толкова мило от твоя страна,но не знам дали си наясно,че толкова много си отсъствала,че си на път да те изключат от училище,ако не дойдеш само още един ден.-отговори тя разтревожено.

-Знам,както и да е нека влизаме в час,защото мисля,че сме закъсняли вече.

Двете забързахме крачките си към кабинета по химия,а професор Малкъм ни чакаше пред вратата,гледайки часовника си.

-А,значи решихте да се появите?-каза той след като ни видя.

-Съжаляваме,няма да се повтори.-каза Мелани с наведена глава.

-Добре,влез в час по-бързо.-бях тръгнала да влезна и аз,но той ме спря и ме погледна сериозно-А ти млада госпожице отивате в кабинета на директор Уилсън.

Просто перфектно!От това по-зле на къде?Запътих се към кабинета с бавни крачки,но докато се осетих вече бях стигнала..Почуках на вратата и зачаках.