Феликс беше русоляв и с изпито лице. Вървеше бързо по метално сивите коридори. Мусколестите му ръце се подаваха от черния закопчан елек от костюм,с който беше облечен.Краката му се движеха тактично и леко опъваха черните дънки.Той стигна до една стъклена врата и постави дланта си на сканиращо устройство. Тънка червена линия мина по екрана и устройството издаде одобрителен звук. Стъклената врата се плъзна леко встрани и Феликс престъпи в залата за тренировки.
-Адреа.
Висока жена,облечена в черен гащеризон по тялото се обърна рязко,а черната ѝ коса вързана на висока опашка се врътна след нея.Тя заби лилавите си очи в червените ириси на мъжа.
-Феликс.-вдигна вежда тя-Проблем ли има?
-Не,Адре.-той скръсти ръце-Няма ли да оставиш Лиса да си почине?
Феликс кимна към малкото момиченце зад Адреа,което размахваше меч,излъчващ черна светлина.Момиченцето беше облечено в подобен гащеризон и тъмната му коса също беше вързана на висока опашка.
-Тя трябва да тренира Феликс.-Адреа се обърна и впери поглед в дъщеря си-Направи го да изглежда красиво...
-Но го тренирай да убива.-довърши Феликс и пак скръсти ръце.
-Лиса.-усмихна се Адреа-Достатъчно за днес.
Момиченцето дотича до единия край на залата и издърпа голяма поставка с етажерки и закачалки на които висяха всякакви оръжия.Когато тя окачи меча си,черната светлина от него изгасна. Момиченцето се обърна към Феликс и той я погледна в очите.Те бяха чисто черни-от единия до другия край.
-Лиса.-настоя Феликс-Очите.
-Извинявай.-продума момиченцето и затвори очи.След секунди пак ги отвори и те вече изглеждаха нормално.Черното се беше свило и се беше настанило само върху зениците и ирисите ѝ.
-Ти чернооко дяволче-усмихна се Феликс и тръгна към нея-Ще станеш велика.
Лиса се усмихна и дотича до майка си,за да я хване за едната ръка.
-До после Феликс.-обърна се Адреа и след това сложи ръката си на сканиращото устройство.Стъклената врата се плъзна леко встрани и Адреа излезе,повела дъщеря си за ръка.
🌹🖤 Десет години по-късно🖤🌹
Лиса стоеше в общата стая на центъра на ловците на демони.Беше седнала на един мек фотьойл и гледаше нещо в телефона си. Косата ѝ не беше вързана на висока опашка както винаги,а вместо това се спускаше свободно върху раменете ѝ. Беше облечена с черен гащеризон по тялото без ръкави...както винаги.
-Извинявай.-едно средно високо русо момиче стоеше пред Лиса и ѝ се усмихваше.
-Да,с какво мога да ти помогна?-Лиса се изправи и отметна правата си тъмна коса отзад.
-Ами търся главния офис...на принсива.-момичето изтупа розовата си пола.
-Значи като тръгнеш по този коридор...-започна Лиса,но беше прекъсната от гласовата уредба,която избуча изведнъж:
-Лиса Демонгод да се яви в офиса на принсива незабавно!Повтарям Лиса Демонгод...
-Значи ще те придружа.-усмихна се Лиса и тръгна с непознатото момиче към офиса.
Двете вървяха заедно из коридорите и момичето оглеждаше всичко наоколо.
-Ами-Лиса разби тишината-Вече чу моето име,твоето е?
-А извинявай.-подскочи стреснато момичето-Къде са ми обноските, ами аз се казвам Скайлър Ботъм...Нова съм.
-Това го разбрах.-усмихна се Лиса-Ако беше от тук щеше да носиш нещо кожено и черно,а ти си толкова цветна.Пък ѝ щеше да знаеш къде е офиса на принсива.
Скайлър се засмя тихо и се усмихна на Лиса.
-Тук сме.-момичето отвори една врата и подкани новата вътре.
-Добър ден.-поздрави Лиса.
-Ъъ,здравейте.-Скайлър леко се сви и се усмихна криво.
-Лиса Демонгод.-започна възрастния тъмнокож мъж седнал на голям стол зад бюрото си-Това е новата ти и спешна задача-той кимна към Скайлър-Скайлър Ботъм.Ловец по майчина линия,израстнала е в човешкия свят и е несериозна.Ти си една от най-добрите,смея да кажа най-добрия ловец на демони.Задачата ти е да я обучиш.
-Моля?-очите на Лиса се разшириха и тя погледна със зяпнала уста към Скайлър.
-Може ли да ме наричаш Скай?-усмихна се приятелски момичето.
Лиса се ококори и върна погледа си към принсива.
🌹🖤От автора🌹🖤:
Това е новата история от мен и се надявам много,да ви хареса и да има интерес.Моля да изразите мнението си в коментарите. 😁
🌹🖤Гласувайте и коментирайте🌹🖤
YOU ARE READING
Demon Hunters🌹🖤
Fantasy-Направи го да изглежда красиво,но го тренирай да убива... Това беше мотото,по което се възпитаваше Лиса Демонгод. Тъмна коса и черни очи-от това се страхуваха всички демони. 🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤 Сериозният баланс обаче е разклатен от нова...