Скайлър стоеше отстрани и наблюдаваше бойното поле.Върху земята се образуваше килим от трупове на демони,върху които ловците стъпваха от време на време. Погледът на момичето шареше трескаво из клуба,търсейки тъмно кафявата коса на Лиса и тук таме я виждаше да се мятка зад нея,докато тя размахваше черното си острие и събаряше още демони на пода.Скайлър все още беше до бара и не помръдваше.Тя се беше изпънала от ужас и сърцето и блъскаше в гърдите все по-силно.От всякъде влизаха изчадия.Изведнъж Скайлър усети как няколко чифта ръце я грабнаха и последното което видя беше как Лиса се изкачи по една планина от трупове и разполови един демон,скачайки от там.
🌹🖤
Лиса замахна за последен път и прониза един изключително уродлив Интер демон.
Тя сложи част от косата си зад ухото, затвори очи и ги върна пак към нормалния им вид.Лиса започна да търси Скайлър с поглед.Очите на Деймън също шареха из клуба.
-Добре ли сте,деца?
Феликс сложи ръката си на рамото на Лиса и тупна Деймън по гърба.
-Да.-отговори разсеяно момчето и продължи да оглежда.
-Няма я!
Лиса прибра ядосано оръжието си и започна да прескача труповете по пода,за да се добере до изхода.Деймън тръгна след нея и я настигна.Двамата започнаха да си говорят нещо,което Феликс не успя да чуе,защото беше прекалено зает да стои и да гледа объркано.Русокосият мъж извади от джоба си едно устройство, подобно на тонколонка ,но с множество бутони по него.Той натисна и задържа един от тях:
-Докладва Феликс Карданер.Първи ловен отряд се справи с атаката на Интер демони от източния клан с главатар Вердел.Няма пострадали...
Феликс махна пръста си от копчето за малко и след това пак го сложи.
-Иии за допълнителната информация,която пожелахте,Лиса Демонгод се намираше в клуба,но няма ѝ следа от Скайлър Ботъм.
Той прибра устройството и въздъхна."Защо ли принсива толкова много се интересува от местоположението на тези две млади момичета..."мислеше си Феликс докато излизаше от клуба.
🌹🖤
Лиса влетя в главния център и тръгна на големи и бързи крачки през коридорите.Тропането на токовете ѝ по металния под,се заглушаваше от Деймън който подтичваше зад нея и се опитваше да я разубеди да говори с принсива.Докато пътуваха към главния център двамата бяха остановили,че демоните са я отвлекли.Лиса обаче беше водила преговори с Вердел-главатаря на източния клан и знаеше,че той праща демони да отвличат ловци,само и единствено по поръчка.Тя стигна до вратата на офиса и започна да блъска по нея и да вика.Тъй като не беше поканена от принсива,устройството за сканиране така или иначе нямаше да я пусне.От вътре се чуха поредица ругатни и Лиса едвам не се строполи в кабинета,когато вратата се отвори.Добре че Деймън все още беше до нея и я хвана. Тя изскочи от него и влезе бързо в стаята.
-Трябва ми подкрепление.
Принсива се придърпа до бюрото си и погледна Лиса надменно.
-Че за какво ви е подкрепление госпожице Демонгод?
-Хората на Вердел отвлякоха Скайлър Ботъм.
Принсива вече не гледаше Лиса.Той никога не се отнасяше уважително с хората си,дори и с високопоставените.
-И?
Дрезгавият му глас се разнесе из стаята и забумтя в главата на Лиса.Тя упря ръцете си на бюрото с трясък, което накара повечето листи и документи да подскочат,както и принсива да я погледне.
-Някой заговорничи срещу обществото ни,господине.Наясно сте,че Вердел не изпраща толкова много демони,без обилно заплащане.
Момичето млъкна когато вниманието на принсива се пренасочи към деколтето ѝ.Тя блъсна с юмрук по бюрото и този път,половината съдържание върху масивната дървена мебел,се изсипа на пода.Принсива потръпна и погледна раздразнено Лиса.
-Няма да изпращам подкрепление за Скайлър Ботъм.И ти забранявам да напускаш сградата.
Момичето погледна неразбиращо принсива и се изправи.Реши да използва най-силното си оръжие.Тя се изсмя тихо и започна да говори.
-Стоите си на мекия въртящ се стол,въртите жълтите очи...
При тези думи мъжът срещу нея се изпъна на стола си.
-...и раздавате заповеди на хора,от които не можете да победите повече от половината.Назовали сте се с несъществуща титла и се мислите за много велик,а всъщност сте начело само защото сте син на директор Монло.
Лиса забеляза как ръката на принсива се плъзна до дръжката на меча му.
-Няма смисъл да се биете с мен.Дори и да не взимаме под предвид разликата в наследствената сила,Вие все още сте прекалено страхлив и себевглъбен, за да се изложите на подобен физически риск. Мислите си ,че аз съм врага,защото съм заплаха за поста ви.И главно заради това,в момента ,посягате към оръжието-от страх. Но света не е устроен така. Страхливците не успяват. Аз не се боя от вас. За това ще спася Скайлър,независимо дали сте с мен или срещу мен.
Тя се обърна,за да си тръгне.
-Все още ти е забранено да напускаш сградата.
Когато дрезгавият глас на принсива се сблъска с ушите на Лиса,тя моментално се завъртя на пета и го погледна.
-И какво ако изляза?
-Ще пратя хора...
Момичето го прекъсна.
-Кои?Тези хора,които ме познават от дете,тези на които съм помагала безброй пъти или тези редом,с които съм се била?
Тя се усмихна самодоволно и напусна кабинета.Деймън я чакаше отпред и като я видя я погледна,всякаш е луда.
-Ти си ненормална Лиса Демонгод.
-Мхм.И ненормалния ми мозък ми казва да спася Скайлър още тази вечер.
🌹🖤
От автора🌹🖤:
#КъсметаНаСкайлър
Късмета на Скайлър-същ.име представлява щастието да си ловец на демони от един ден и вече да си научил и разпространил обществена тайна,както и да отидеш на клуб,който да се окаже място на нападение на демони и да те отвлекат.
Т.е. Олицетворение на карък.
Искаше ми се да ви напиша нещо смислено за края на тази глава,пък какво излезе....
🌹🖤Demon Hunters🖤🌹
أنت تقرأ
Demon Hunters🌹🖤
خيال (فانتازيا)-Направи го да изглежда красиво,но го тренирай да убива... Това беше мотото,по което се възпитаваше Лиса Демонгод. Тъмна коса и черни очи-от това се страхуваха всички демони. 🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤🌹🖤 Сериозният баланс обаче е разклатен от нова...
