Demon Hunters🌹🖤

•ПЕТА ГЛАВА•

Лиса измъкна огромния си меч и го приближи до себе си.Двамата с Деймън минаха покрай затворил магазин за втора употреба и се вмъкнаха в тясното пространсво между него и една изоставена сграда.Те вървяха бързо,но все пак предпазливо,докато стигнаха едно ниско стълбище.На края му имаше стара,зеленикава,тенекиена врата без дръжка.Лиса понечи да слезе първа,но беше възспряна от ръката на Деймън,която се изпъна пред нея.Тя направи гримаса,свали ръката му и слезе преди него.След което се обърна и го погледна:
-Я се стегни,Рейнхолт.
-Извинявай,опитвах се да бъда джентълмен.
Деймън се ухили съркастично и изпъна ръце напред,оставяйки Лиса да мине първа.Тя се опита да отвори вратата и след неуспеха си,раздразнено я изрита от пантите.Тенекиения предмет се строполи вътре.Лиса се усмихна на Деймън и направи реверанс преди да влезе в мазето на сградата.Вътре миришеше леко на мухъл и вкиснато и беше непрогледно тъмно.Единствената светлина излъчваха оръжията на ловците,а факта че бяха в тъмен цвят не помагаше особено.Точно когато Лиса и Деймън криво ляво стигнаха до стълбището,се чу изпращяващ звук и ярка бяла светлина огря помещението. Ловците премигнаха няколко пъти, опитвайки да свикнат с рязката промяна в обкъжението со и забелязаха, че на горния край на стълбището стои високо рогато същество,наподобяващо Интер демон,но много по-малко уродливо. Деймън гледаше уплашено и объркано,но Лиса свали оръжието си и скръсти ръце пред гърдите си.
-Лиса Демонгод!Нали знаеш,че е невъзпитано да нахлуваш с взлом!
Съществото тръгна надолу по стълбите и застана пред тях.
-Също така и незаконно.-добави то.
-А ти нали знаеш,че отвличането е незаконно.А да не говорим за невъзпитано.
Съществото вдигна вежди и след това се врътна към Деймън.
-А ти младежо,ще се представиш ли или си глътна обноските.
-Деймън Рейнхолт от първи ловен отряд.А ти си?
Деймън прибра меча си и се изпъчи лекичко,което провокира усмивка на лицето на демона.
-Аз съм Вердел.Водач на източния клан Интер демони.
Деймън отвори уста да каже нещо,но беше прекъснат от Лиса:
-Стига си се лигавил Вердел!Кажи ми кой поръча отвличането на Скайлър Ботъм.
-Това е секретна информация моето момиче,пък и едва ли ще си доволна...
Докато говореше демонът триеше пръсти един в друг и въртеше поглед,трескаво,всякаш очакваше нещо.Лиса сбръчи вежди и се огледа нервно.Тя  бързо измъкна меча си и го опря в гърлото на Вердел.
-Защо да не съм довона?
Тънкото пелтечене на демона огласи помещението.
-Хайде дее-Деймън се ухили и се завъртя зад Лиса-Нямяме много време Вердел.
-Много ти е смешно,а Рейнхолт?-заяде се демонът.
Лиса хвърли един умрял поглед на Деймън и той се врътна без да отговори.Тя отново впери черните си ириси във Вердел и вдигна вежди,очаквайки някаква информация.Демонът ипуфтя и отвори уста за да каже името.
-Човекът-той си пое дълбоко дъх,всякаш за последно-който търсите е Дън...
Една стрела профуча през прозореца,заби се в слепоочието на Вердел и се показа от другата страна.Ловците се ококориха и Лиса скокна стреснато назад,оставяйки трупа да се свлече на пода и да го  оплиска с черна кръв.Тя усети ръка на рамото си и  се завъртя пъргаво,за да среще погледа си с този на Деймън.Той избута няколко кичура от правата ѝ черна коса,които бяха паднали пред очите ѝ и се усмихна загрижено.Прегърна я пез рамото и я изведе от помещението.Двамата седнаха в колата.Пътуването беше кратко...и тихо.Но не неловко тихо,по-точно замислено тихо.Всеки имаше нужда от тишина и време,за да усмисли станалото и положението ,в което се намираха.Лиса гледаше в точка,а лунната светлина озаряваше оплисканото ѝ с няколко капчици кръв,лице.
Мислите в главата ѝ се бореха за надмощие. Тя повтаряше деня в главата си и се чудеше как един толкова спокойно започнал ден,може да завърши по такъв ужасяващ начин.Болката от това,че е позволила Скайлър да бъде отвлечена се беше загнездила в гърдите ѝ,като огнена топка,която я прогаряше всеки път,в който си поемаше въздух.Изкачваше се нагоре и засядаше в гърлото ѝ,карайки сълзите да тръгнат към очите ѝ,но тя ги подтискаше и я избутваше отново надолу,издишайки. Думите на Вердел кънтяха в съзнанието ѝ
"...няма да бъдеш доволна...".Защо да не бъде доволна...
Колата спря пред една висока сграда и ловците излязоха.Започнаха да изкачват стълбите до деветия етаж и спряха пред една тъмна дървена врата.
-Дом,сладък дом.-усмихна се Деймън и отключи вратата.
Лиса влезе в коридора и се огледа.Стените бяха матирано черни,а пода в бели плочки.Дългият коридор завършваше с врата,а от двете му страни имаше още четири,всичките в бяло.
-Това отпред-започна Деймън-е всекидневната ,първата врата в ляво е кухнята,до нея е моята стая,от среща е стаята за гости,а до нея общата баня.
-Обща?
-Ами,да.Всяка спалня си има баня.Ти ще останеш в моята стая,защото другата е малко-той направи гримаса и завъртя ръце.
Лиса се засмя.
-И на дивана мога да спя.
-А не!-отсече Деймън-Какъв мъж съм ако те оставя да спиш на дивана.
Той забеляза тревожността в очите на момичето и се наведе леко,за да я погледне в очите.
-Спокойно.Утре ще помолим един познат да ни изкара план на сградата и ще направим план как да пробием и да видим...-Деймън се замисли-някакви документи ако има.
-Има.-усмихна се Лиса
-Ами добре тогава.Ела сега да ти дадем една тениска и да лягаш да спиш.
Той отвори стаята си я подкани да влезе първа,след което затвори след себе си.
     🌹🖤В кабинета на принсива🌹🖤
-Адреа Демонгод!-извика принсива и пак впери поглед в документите на бюрото си.
След около минута,вратата на кабинета се плъзна в страни и вътре пристъпи Адреа, облечена в черен гащеризон с ръкави,а косата ѝ вързана на висока и стегната опашка.
-Викал си ме Дънкан.-тя продължи да върви навътре и седна на стола срещу бюрото.
-Дъщеря ти Адреа...-принсива погледна жената и се наведе леко-Къде се намира?
-Не знам.Тя е на осемнадесет години и отдавна живее сама.
Адреа не променяше изражението на лицето си.Тя знаеше,че Лиса е достатъчно голяма,за да се справя сама.
-Не е в апартамента си.
Принсива отново гледаше в работата си и говореше монотонно, както винаги.
-Губиш контрол над нея.Много добре знаеш,че ако загубиш контрол над творението си,трябва да го унищожиш.
-Лиса не е творение.Тя ми е дъщеря,не робот.
-Също така е и дъщеря на Феликс Карданер.
-Какво общо има баща ѝ с темата?
-Край на този разговор.Дотегна ми.
Принсива погледна Адреа очаквайки и размаха ръка.
-Напусни.
Жената забели очи,стана от мястото си и тръгна към сканиращото устройство видимо нервна.Тя сканира дланта си и напусна кабинета,както и човека в него.
                                        🌹🖤

От автора♥️💋
Е разгеле има нова глава😂Съжелявам за закъснението,просто музата ми се беше запиляла някъде,пък и помагах на една приятелка със сюжета на историята ѝ,та да...

Може да погледнете тези историици
(Правим рекламка на приятелките😂😂)

He ruined my life
VanesaCekova

Closer than you thought (и я наспамете да качи втора глава😂)
ivafur

#КачествотоНаСнимките 👌🏻👌🏻
❤️ Loveee
🌹🖤Гласувайте и коментирайте🖤🌹