Животът

Истинското начало

      Преди да започна да говоря за моята история първо ще ви се представя. Ем казвам се Соня на 14 години,живея в голям град,уча в езикова гимназия,имам сестра и няма какво повече да ви разказам за мен.
       Тъкмо завърших осми клас и беше започнало лятото. Лятото-най-хубавият сезон.Приятели,жега,семейство,без учене,пушене,пиене,излизане до по-късно навънка,хубави моменти.Е аз тези неща не можах да ги почувствам тази година. И се чудите защо може би. Още в началото на лятото се бе случил един нелеп инцидент или всъщност въобще не беше толкова нелеп.
       В един горещ,слънчев ден с баща ми пътувахме в колата до морето(да до градът ми има море). Щеше да ми бъде първата баня за тази година. Но.. Докато татко караше дойде една кола от насрещното и блъсна нашата кола. Това беше най-лошият и кървав ден в живота ми. Навсякъде имаше кръв. Аз бях затисната от нещо. Дори не можех да го видя. Последното нещо,което помня от тази случка е да казвам:
– Моля ви помогнете ни.....
И явно после съм прибаднала.
       Баща ми беше в добро състояние за радост,но аз въобще не бях добре като него. Аз бях изпаднала в кома. Но това не беше нормална кома. Аз попаднах в нов различен свят.
       Небето изпълнено с безброй звезди. Огледах се наоколо. Имаше хора навсякъде. Но този свят не прилича на Земята беше някак си по-вълшебен и приказен. Хората не изглеждаха като хора, а като малки духчета,които бродят навсякъде. Доближих се до един от тях и го попитах къде се намираме. Той просто ме видя и започна да бяга от мен. Започнах да тичам след него,но нищо... Бях прекалено бавна. Така почнах да питам хората къде всъщност се намирам,но всички избягаха от мен. Но защо по дяволите. Не знаех какво да правя и просто западнах в отчаяние. Докато не дойде едно момче.
– Хей,момиче. Добре ли си ?
– Защо не бягаш?
– Защо да бягам?
– Защото всички го правят..
– Аз не съм всички.
– Тогава щом не си като тях ще ми отговориш ли на един въпрос ?
– Питай ме.С радост ще ти отоговоря.-и ми се усмихна
– Къде се намираме?
– В света на сънищата
– Това шега ли трябва да е ? И хаха не е смешна!
– Не е шега.Другите хора бягат от теб,защото ти не участваш в техните сънища.
– А значи аз участвам в твоя сън ли ?
– Явно не знам .Но ти тука не сънуваш нали ?
– Тоест какво имаш предвид с това ?
– Че ти не спиш. А ти се е случило нещо, за да попаднеш тук. Да е станало нещо в истинския свят ?
– Еми с баща ми се блъснахме с колата и сега съм тук.
– Значи би трябвало да имаш кома,защото няма начин да си умряла щом си тука.Спокойно.
– Ии това би трябвало да ме успокой ли? Ти шегуваш ли се тук съм сама,няма ми ги приятелите и семейството. А и също може и комата да продължи 20 години и дори никога да не се събудя.-тогава просто заплаках.
   Попринцип съм мъжко момиче,но сега просто не мога. Изведнъж усетих една внезапна прегръдката. Казваща толкова много неща.Това беше това момче. Погледна ме
ѝ ми каза:
– Няма да те оставя сама. Може би не те познавам,но няма да те изоставя!
  Аз просто почнах да го прегръщам по-силно.
Така стояхме дълго време. И изведнъж той ме пусна.
–Трябва да тръгвам.
–Но защо ?
–Докато мойто тяло на Земята спи аз съм тука,но когато се събуди трябва да си тръгна от тука.
–Значи завинаги!
–Не бе глупаче.Вечерта пак ще се върна!
–Обещаваш!
–Обещавам. Е засега чао до вечерта.
–Чао.
   И момчето си тръгна. Сега се сетих,че дори не му знам името. Оффф Сара каква си глупачка. Е утре ще го питам. А пък сега просто ще се разхождам насам натам сама по безкрайната шир.