Shades of Life

1.

Сехун гледаше навън през запотеното стъкло.

Дъждовният сезон тази година закъсняваше. Досега не бе валяло нито веднъж, нито капка и всеки път щом Сехун вдигнеше поглед към небето, се надяваше да види мрачните облаци или да чуе тътена на гръмотевици в далечината. Сега небето беше чисто, без помен за дъжд, навън бе тихо, нямаше дори и вятър. И днес нямаше да завали.

До края на учебната година оставаше по-малко от месец и както винаги този период беше най натоварен. Учителите започваха да изпитват през час, да дават все по-често тестове и много домашни. Затова, по това време на годината, Сехун най-много харесваше часовете по История.

Госпожа Ния, учителката им, беше млада и авантюристично настроена душа, която обичаше да говори и за щастие не се влияеше от неща като срокове за изпитване и училищен материал.

Часовете често минаваха без нито един ученик да обели и дума, докато тя разпалено разказваше за многобройните си пътувания до различни краища на света.

Това бяха единствените четиридесет минути, през които на Сехун не му се налагаше да внимава и можеше свободно да се отдаде на съзерцание през прозореца или някое друго занимание, но днес това не беше писано да продъжи дълго.

Десет минути след началото на часа, Бекхьон го побутна с химикал по гърба. Сехун не реагира, надявайки се той да се откаже. Вторият път химикалът направо се забучи между плешките му и Сехун сдържа един хрипот, суркайки тихо стола си назад, че да може да чуе какво има да му казва приятелят му.

- Какво?

- Златното момче те гледа. - прошепна Бекхьон близо до ухото му и Сехун моментално премести погледа си към дъното на стаята, втория чин до стената, където седеше Крис - по прякор Златното момче на класа. Ако не и на училището.

Богати родители, отличник по всички предмети, от тази година и капитан на футболния отбор. Той беше от тези хора в училище, които просто бяха станали знаменитости още от записването им, до които всеки искаше да се докосне и всеки искаше да е приятел с тях. Чиновете около него винаги бяха пълни и през всеки един момент имаше някой, който се опитваше да го заговори.

Бекхьон беше прав, Крис наистина го гледаше.

В момента, в който Сехун погледна натам, другият отмести глава, правейки се, че чете нещо в тетрадката.