Shades of Life

5.

Таааа, най-после се наканих да седна и да редактирам следващата глава xD Голямо извинение ако има хора, които са чакали за нея толкова дълго... И леко (или малко повече от леко) за хората, които не си падат по смут (има ли такива въобще? xD), защото в тази глава има няколко такива сцени (*кашляне*кино*кашляне* и *кашляне*кола*кашляне*).

Приятно четене~

----------------------------------------------------------------------------------------------------

До два през нощта бурята все още не бе утихнала. Свещите, почти прегорели, щяха да изгаснат съвсем скоро и на мъждивата светлина ставаше все по-трудно да се различат очертанията на предметите.

С Крис и Лухан продължаваха да си говорят, както се стори на Сехун, с часове. Крис го бе прегърнал с една ръка, топлият му дъх удряше във врата на Сехун, а момчето не понечи да се отмести. Напротив, когато усети клепачите му да натежават се намести по-удобно в прегръдката на Крис. Повтаряше си наум, че няма да заспи и няма да заспи, обаче това не даде ефект. Беше полубуден, когато Лухан и Крис буквално го вдигнаха, за да могат да разпънат дивана. Малко след това Сехун отново легна и привлече Крис към себе си, искайки пак да усети близостта му.

Имаше чувството, че Лухан също ляга зад него, но нямаше останали сили, че да се обърне и да види. Още известно време чуваше приглушените гласове на Крис и Лухан, после всичко потъна в тишина и спокоен сън.

Събуди се късно през нощта или може би много рано сутринта. Още не се бе съмнало, свещите бяха изгорели и навсякъде бе тъмно. Сехун опита да се завърти, зад себе си усещайки преграда. Можеше да разпознае топлото тяло на Крис отпред, а този, който се притискаше до гърба му, бе Лухан. И двамата спяха, дишаха равномерно и Сехун не посмя да се мръдне, за да не ги събуди.

Одеялото, увило се около тялото му, го държеше като в капан и потта се стичаше по челото му. Изпитваше ужасна жажда, та чак му се искаше да хукне към крана, за да я утоли и все пак се сдържа.

Опита съвсем леко да се мръдне, колкото да развие одеялото. Зад него Лухан се размърда и измрънка нещо на сън. После се притисна до гърба му и Сехун сподави един стон, щом усети бедрата му, заедно с тънките шорти, да се долепят плътно до него.

Отново опита да се мръдне, малко по-далеч от Лухан, което бе грешка, защото пък се притисна до Крис и неговите тънки шорти и сега не успя да сдържи стона, веднага след това притискайки длан до устните си. За щастие нито Крис или Лухан го чуха, продължавайки да спят дълбоко.