Shades of Life

3.

Доста спортно насочена глава xD Моля, ако има фенове на футбола тук, да не обръщат внимание на неточните ми описания на играта (никак ме няма в правилата ѝ...). Мисля, че два-три пъти съм гледала един цял мач отначало до край (кашлянегерманиябразилия7-1кашляне).

--------------------------------------

В събота Крис и отборът му имаха мач, което означаваше, че целия петък тренираха и обсъждаха стратегии.

Сехун така и не се видя с него, нито пък с Лухан, а и не беше и сигурен дали иска толкова скоро. Още не бе дошъл напълно на себе си от случилото се вчера.

Прекара училище както обикновено, странейки от всички. Може би този път вниманието му беше повишено. Имаше чувството, че хората се смееха зад гърба му, сякаш знаеха за него и Крис и Лухан. Паниката му обаче бе напълно не основана.

Нещата си бяха по старо му.

Златното момче отново беше наобиколено от компанията си, смееше се и говореше на висок глас, заслепявайки всички с усмивката си.

Лухан пропусна първите часове и цъфна направо в столовата. Със Сехун се разминаха буквално на сантиметри един от друг и докато на Сехун му причерня, Лухан дори не трепна.

Нищо. Всичко бе така нормално, че Сехун почти си помисли, че сънува. Обаче не сънуваше. Защото щом отвореше телефона си, виждаше новите съобщения от Крис. Те идваха постоянно, независимо от часа.

И въпреки всичко, Сехун изпитваше някаква топлина от мисълта, че Крис се сеща за него.

Крис:

Как си днес?

Сехун:

Добре

Всъщност не съвсем...

На където и да погледна имам чувството

че хората знаят за нас тримата

Буквално чакам всеки момент

някои да изскочи и да ми се изсмее в лицето

Крис:

Никой не знае, Сехун.

Спокойно :D

Сехун:

Предполагам...

Ще ми трябва време да свикна...

Крис:

Ние сме тук ако има нещо.

Да. Ние.

Когато можеше, Сехун хвърляше по някой друг поглед на Лухан. Момчето с искрящо червената коса, на което се бе съгласил да е нещо като гадже.