•Скъпо Тъпо Дневниче || YOONMIN• (feat. Chanbaek)

16 септември • 1/2

Скъпо

Тъпо

Дневниче,

Денят започна "добре". "Радвах" се на обидните коментари за розовата ми коса и се опитвах да стигна до шкафчето си. Също така Бекхьон много "мило" ме спъна и аз буквално се пльоснах по средата на коридора. Крака още ме боли. Това е обикновен ден, трябва да бъда силен.

Първият звънец би и всички ученици се разпределиха по стаите. Само аз трябваше да си взема учебника по математика и затова се бавех.

Вратичката ми изскърца и от вътре един лист хартия падна на земята. С голямо учудване и любопитство се наведох, вдигнах го и когато го разгънах прочетох:

"Много ти отива, не ги слушай. ;) "

Разбрах за какво става въпрос. Долепих листа до лявата страна на гърдите си и се усмихнах до уши. Това не го чувам всеки ден и наистина стопли сърцето ми. Прибрах бележката в джоба, взех си учебника и се запътих към стаята.

-Парк Джимин, още в първия ми час ти закъсняваш. -отбеляза учителката. - Сядай и внимавай. Вече не си ваканция.

Послушах я. Седнах си отпред на първия чин и отворих на посочената страница. Направихме бърз преговор на материала от миналата година. След няколко решени задачи госпожата рече:

-Сега, като много ти се говори Юнги, вместо да разказваш на Пешо, излез на дъската.

Вътрешно ми стана някак приятно, защото бях убеден, че той няма да реши задачата. Така и стана.

-Какво си правило цяло лято, момченце. -каза госпожата. -Ето, виж го например Джимин! Той е преговарял от време на време за разлика от теб.

Всички погледи се насочиха към мен, включително и този на Юнги. Стана ми неудобно, но темата бързо утихна и часът продължи нормално.

***

Имах малка почивка и реших
да освежа лицето си с вода. Спокойно пуснах чешмата в таолетната и се наплисках. Обаче когато отворих очи видях в огледалото, че зад мен стоеше някой.

-Чим Чим!

-Чаньол, не ме плаши така де! - обърнах се към него.