•Скъпо Тъпо Дневниче || YOONMIN• (feat. Chanbaek)

15 септември

Скъпо

Тъпо

Дневниче,

Започна отново учебната година и ако си спомняш какво съм писал в другите тефтери, знаеш, че ще съм в 12-а клас.

Вмомента е 21:56 часа и седнал на удобния стол в стаята ми, ще ти разкажа как мина тазгодишното откриване...

Първо нашите ме принудиха да отида с лачените обувки на татко и чак тогава ме пуснаха да изляза от нас.

След като директорът изнесе същата реч като предишните четири години, вече можехме да влезем по стаите си.

С моя клас, състоящ се от мен и двадесет и четири мои връсници, бяхме настанени в старата ни стая със същите чинове и същите столове. Само долната част на стената беше повторена с още един слой боя, докато горната си оставаше в чисто бяло.

Имах прекрасната въжможност да седна на любимото ми място - първия чин в средната редица. (Така, ако гледам напред към дъската и не се обръщам назад, няма да е нужно да засичам поглед със съученици.) Главно защото всички се бутат да седнат по-назад и по-далеч от бюрото.

Огледах се само за да разбера, че всички лица бяха познати до болка и всички места бяха заети. Освен едно. Това до мен.

Тъкмо се обърнах напред, когато през вратата влезе Мин Юнги. И както в стаята беше какафония от гласове, изведнъж настъпи тишина.

-Охо, виж ти кой е тук! -възкликна Мин гледайки към мен още с влизането си. -Гледам си се боядисал. Отивати много на педалския характер.

Повечето хора от класа намериха изказването за смешно и се изкикотиха.

Юнги пристъпи няколко крачки напред.

-Няма да седя до Розовата тиква! -каза и хвана едно седящо на близо момче за яката.- Седни там. Аз съм тук. (Даже вече ми лепнаха и нов прякор - "Розова тикво")

Поне едно ме успокояваше - до Юнги седеше Юджонг, за която от километри си личеше, че си падаше по него. А под падаше, имам предвид умираше. Буквално това момиче беше като преследвачка.

Усмихнах се все едно нищо не е станало и продължих играта си на телефона с цел да мина нивото.