•Скъпо Тъпо Дневниче || YOONMIN• (feat. Chanbaek)

25 септември • 1/2

Скъпо

Тъпо

Дневниче,

Полузаспал носех раницата си на едно рамо. Беше рано сутринта и се усещаше как есента става все по-студена. Вече бях стигнал до стълбите на училището и ми оставаше да изкача три етажа нагоре (а ме мързи).

Имах предчувствие, че денят ще е хубав обаче всичко се срина когато се сетих за програмата. Първи час - ФВС. Е, поне няма да заспя по средата на часа. Обаче преди да бие звънеца искам да си взема екипа по физичеко от шкафчето. Блузата ми е намачкана и с леке, дори вече не е бяла, но от мен да мине води се екип.

Скърцащата вратичка се отвори и оттам падна в краката ми лист от тетрадка. Наведох се да го взема. Странно, не си правя записки в час.

С молив бяха скицирани две фигури на момчета. Едното от тях е седнало на стол, като главата му виси назад. А другото, на което му се вижда само косата, коленичи пред разтворените му крака.

Какво по... Окей, просто рисунка. Хубава рисунка да си призная. Но беше добавен малък детайл. Косата на младежа долу бе оцветена в прекрасен нюанс на розовото. Под творението имаше подпис от художника: "Написахте ли си домашното с Юнги?".

Що за изврътеняк би ми дал това. Добре, че Чаньол ми удари един зад врата да влизам в час.

***

-Джимин, ... Джимин, ДЖИМИН! - дълбок глас накрая извика едва ли не в ухото ми.

-Моля те, Юнги, остави ме да се наспя. Учебниците по философия и математика са много удобна възглавница... - още не си бях отворил очите и започнах да му мрънкам като той се опитваше да ми ги вземе.

-Голямо междучасие сме. - заяви той.
Въздъхнах и се наместих по-удобно. Вече се бях събудил и лежейки го гледах в очите.

-Проспа часа с класната, тикво. Аз не уча, но поне се наспивам много добре. Няма да е лошо и ти да намериш начин.

-Няма да е лошо да си гледаш работата.... и да си довършим доклада по география, защото е за понеделник. - това ми хрумна докато се опитвах да не мисля, че съм зазпал в час.

-Ами относно доклада... - Юнги се почеса зад врата.

-Какво?

-Следобеда нямам желание да се прибирам. Ще идват някви приятелки на майка ми. Хайде да излезем някъде двамата.

-Ами не знам... - отдръпнах де малко. "Точно пък с теб ще излизам извън училище..."

-Хайде, не бъди такъв сухар! Ще бъде забавно, става ли?

Замислих се. Прибира ли ми се, учи ли ми се, а защо наистина да не си почина малко. Мин само ме зяпаше и с поглед ме убеждаваше да дойда с него.

-Добре, става... но само защото и на мен не ми се седи вкъщи. - съгласих се, но запазих сериозно лице.

***

-Ти и Юнги? След училище? Без да се убиете взаимно? Ахахаха дръщ ме да не падна! - Чаньол ми се изхили в лицето.

Двамата седяхме на стълбите пред училището след часовете докато чаках Юнги да излезне.

-И аз не знам какво да очаквам. Надявам се всичко да е наред.

-Късмет.

-Ще ми трябва... - мромълвих и тогава вратата се отвори и оттам се появиха Бекхьон и Юнги.

-Чао, ще ти се обадя после... ако доживея до тогава. - сбогувах се с Чан.

-Чао, приятна срещ- така де... разходка. - изсмя се той обратно. Убеден съм, че някой ден ще го удуша собственоръчно...

Иде ми да го ударя, но ето, че Юнги се погрижи това да не стане.

-Да тръгваме? - предложи той, сочейки към изхода.

•••