Не знам. // I don't know.

Пролог

24.12.15

-..благодаря на всички за вниманието. - Най-сетне. Всяка година трябва да слушам безкрайната реч на шефа ни, Джийонг. Не е толкова скучна, но трябва да я слушаш от началото до края. А това е почти невъзможно, защото малко преди края, избухва в плач и нищо не му се разбира. Той притежава най-известната музикална компания в Корея, а аз съм един от главните продуценти в нея.

Името ми е Джу Ънйонг, но повечето хора ме наричат Джу. Правя музика за различни групи и певци. Ще попитате защо не съм идол. Тази възможност ми е предоставяна няколко пъти. Просто мисля, че не му е сега времето, а и не съм толкова добра в пеенето. Разбира се, ходя на уроци и се подобрявам, но преди всичко имам огромна пречка. Училището. Все още съм на 17 и имам година и половина, докато завърша. Засега ми стига да правя моя музика.

-Сега ще помоля Тен да се качи. Имал да каже нещо много важно. - Джийонг ме погледна и се усмихна. Толкова ли си личеше, че харесвам Тен? Гледах как той се качи на измислената сцена, а ДжиЮ ме ръгна в корема.

-Твоето момче. - ДжиЮ беше най-добрата ми приятелка. Истинското й име беше Джисук, но никой освен мен не я наричаше така. Всички седяхме на пода, нагъчкани един до друг и може би поне трима я бяха чули. Сложих ръка на челото си.

-Джисук, млъкни най-сетне. Не е моето момче.

-Още. - изхили се, с което си заслужи удар в крака от мен.

-Здравейте на всички. Аз.. - започна Тен - Исках просто да направя предложение. На едно момиче.. Страшно ме е срам.. - засмя се той. - Ънйонг. - бързо надигнах глава. - Би ли дошла?

-Уе? - погледнах учудено и станах бавно, насочвайки се към него. Гробната тишина в стаята ме убиваше. Погледнах го в очите, а той хвана ръката ми нервно.

-Ще бъдеш ли моя приятелка? - всички започнаха да свиркат и викат, когато някой изкрещя.

-Още не е отговорила, потърпете малко. - всички млъкнаха.

-Да! - извиках. Прегърнахме се и слязохме от сцената. Той ме дръпна да седна при него и момчетата от бъдещата му група.

-О, Джу. - обърнах се. Зад нас стоеше момче, на име Джони. Аз, той и ДжиЮ живеехме в Лос Анджелис допреди две години. Бяхме се преместили там като малки, заради работата на родителите ни. Но понеже родината ни липсваше, решихме да се върнем и да живеем тримата заедно в Корея, защото нашите все още работеха. Разбира се, вече не сме заедно. Той живее с другите момчета от групата му, а аз и ДжиЮ живеем в средно голяма къща, намираща се в центъра на Сеул.

-О, Джони. - усмихнах му се и му дадох пет. Той ни поздрави, както всички остнали. Забавлявахме се до късно, обръщайки къщата с главата надолу.

I'm backkkk.
Края беше ужасен, знам.
Това е новата ми история, малко е забъркана в началото, нвм. хд
Дано ви хареса. ❤