Не знам. // I don't know.

Chapter 3

г.т. Дабин

Прибрах се в апаратамента си и заварих най-добрия ми приятел на дивана. Бях му дал ключ отдавна, за да идва когато поиска. Въздъхнах и го разбудих.

-Какво правиш тук? - той се събуди и ме погледна с недоумение - Пак си у нас.

-О, не помня. - отговори момчето и сложи ръка на челото си. Въздъхнах и станах. Взех чаша и започнах да я пълня с вода. - Дабин.

-М?

-Вчера имаше едно момиче.. Тя се погрижи за мен. - спрях чешмата и се върнах при него, подавайки му чашата.

-Какво момиче?

-Не помня. - отпи - Нито името, нито нищо. Само помня, че ми помогна да легна. И беше много красива.

-Не знам.

-Ама ти говореше с нея. - погледнах го и надигнах вежда.

-Ънйонг ли?

-Не знам, не й помня името.

-Виж, тя не е за теб и няма да става новата ти играчка, ясно?

-Не съм го милсил даже.

-Знам те аз.

-Запознай ме с нея.

-Няма.

-Дабииин!

-Хайде да ядем, искаш ли?

-Имаш късмет, че съм страшно гладен. - засмя се момчето.

-Навън ли?

-Че имаш ли нещо за ядене тук? - бутнах го с коляно леко.

-Първо ще се изкъпеш, вуниш на повръщано.

-Благодаря. - той направи физиономия, изправи се и тръгна към банята. Извадих му тениска и дънки, след което взех телефона си и започнах да се ровя в него.
Времето мина неусетно и когато вдигнах поглед от телфона, най-добрият ми приятел стоеше пред мен, потропвайки с крак.

-Хайде, бе.

-Какво?

-Да ядем, идиот такъв.

-А, да. - засмях се и станах. Приготвих се набързо и излязохме. - Искаш ли да хапнем в парка?

-Дообре. - запътихме се към парка до нас, в който имаше няколко заведения. - Пица?

-Пица. - двамата се засмяхме и пресякохме улицата, преди входа на парка. Изведнъж приятелят ми замръзна на място и посочи с поглед момиче, излизащо от хубава бяла кола.