Не знам. // I don't know.

Chapter 1

31.12.15

-Джу, закъсняваме. По-бързо.

-Чакай малко, не мога да си обуя обувката. - извиках и станах от леглото, като започнах да подскачам из стаята в опит да обуя обувката си. В този момент вратата се отвори и момчето влезе навътре.

-За бога, Ънйонг, какво пра.. - опитах се да се обърна към него, но понеже бях на един крак, не постигнах голям успех. Оплетох се в роклята си и паднах върху момчето. Погледнах го и се засмях силно, след това моментално станах.

-Мино, как може да се излежаваш, закъсняваме!

-Ужасна си. - той изсумтя, стана и започна да оправя костюма си. Продължих да се смея и с последен напън обух обувката си. Днес бе Нова година. С Мино и още страшно много хора бяхме поканени на новогодишна вечеря в най-хубавия ресторант в Сеул. След това, разбира се, бяхме на парти в къщата на наш приятел. Взех обеците си от масата и тръгнах към вратата, слагайки ги по пътя. Минах през вратата на стаята на най-добрата ми приятелка и я ударих леко с ръка.

-Джисук, Юн е тук. - Момичето веднага изхвърча от стаята и се огледа.

-Къде?

-Отвън, чака те. Хайде, че закъсняваме. - взех палтото си от закачалката. Юн беше гаджето на ДжиЮ. А Мино беше най-добрият ми приятел. - Ох, ела ми помогни. - Мино хвана палтото ми и ми помогна да го облека. - Благодаря. - взех чантата си. В този момент дойде ДжиЮ и облече своето палто, след което изхвръкна навън. - Влюбена загубена.

-Ами ти?

-Какво аз?

-Ооо, Тееен. - започна да ме имитира, а аз го ударих по рамото.

-Идиот.

-Обичам те, Тееен.

-Дори не говоря така. - завъртях очи и влязох в колата, а той влезе след мен, ухилен до уши. След малко пристигнахме и слязохме от колата.

-Това нещо е огромно. - ДжиЮ погледна нагоре.

-Така е. - отговори ѝ Юн. Влязохме вътре. Видях Тен да идва към нас. Направих няколко бързи крачки и го прегърнах.

-Прелестна си.

-Благодаря. - усмихнах се, а той ме целуна по челото.

-Ей, гълъбчета. - засмя се Юн. Хванах Тен за ръката и продължихме навътре. Влязохме в залата и си намерихме места. След малко започнаха да сервират. Много храна. Пред мен имаше две чиний, пълни с храна и то само за мен. Въздъхнах тихо и започнах да се храня.
Тъкмо донесоха последното ястие, когато Тен ме бутна леко.