Lost in the fire/ Изгубен в огъня

Глава 2

Ако през нощта беше топло, то през деня беше меко казано  изгарящо. Кай се чувстваше сякаш беше... у дома. Веднага след събуждането си, разума се завърна в главата му и любопитството му започна да го изяжда отвътре. Той осъзна колко странни и смахнати неща са се случили за един ден. Веднъж се запита дали не полудява, но после прогони тази мисъл от главата си. Не знаеше защо, но го чувстваше, то беше истинско. Всичко беше истинско. Той изпитваше истинска радост, поради факта, че вече е извън студения Бароу. Но вероятно той би се харесал на...

Той се обърна рязко, но безшумно. Осъзна, че около мястото, на което е легнал са разположени два дебели дънера. На единия седеше момичето...Айслин.

Той не се учуди, че е запомнил името и. Вчерашната нощ му беше като в мъгла, спомняше си целия ден като един сън. Кошмар. Но нея си спомняше повече от перфектно. Спомняше си копринените и дрехи и голи рамене, бледосинята и коса, в която беше поставен сребърен венец, снежнобялата и кожа, спомняше си дори огромната торба, в която държеше кожената си бутилка, водата, с която някак си го излекува. Помнеше очите и, тези млечно - бели ириси, които го ужасяваха и привличаха едновременно. Но сега той не почувства никакъв страх, напротив. Почувства гняв.

Седейки по турски на единия дънер, впила поглед между страниците на малка изпокъсана книга с кафяви корици, Айс не изглеждаше ни най - малко заплашително, но той все още не вярваше, че му мисли доброто. Както беше обещала, на гърдите на Кай не беше останал дори белег от раната, направена от Ричард с кухненския нож. Той си припомни отново какво направи. Как запали училището, как ослепи приемния си баща и най - вече как изгори врата на собствения си най - добър приятел. И не... все още не съжаляваше. Не можеше да се чувства зле и за това. Омразата и гневът бушуваха във вените му и всеки миг щяха да бъдат излети върху непознатата му спасителка, на която той не мислеше да благодари ни най - малко. Когато сви юмруци, пръстите му изпукаха толкова силно, че отърсиха момичето от транса му. То се обърна и крайчетата на лилавите му устни се извиха съвсем леко нагоре.

- Добро утро - поздрави и затвори спокойно малката, но дебела книжка, завъртайки се към Кай.

Той се учуди, но не го показа. Изведнъж гласът и вече не му се струваше толкова леден. Напротив, всъщност беше толкова мелодичен и нежен, че за секунда той отпусна ръцете си. Миг по - късно обаче му се прииска да се усмихне самодоволно. Тъмнината на нощта му беше изиграла такъв голям номер. Беше му втълпила глупостта, че едно момиче може да бъде по - силно от него - от момчето, владеещо огъня. Сега обаче, егото му стигаше до небесата. Той се изправи и на мига се озова пред обърканото момиче, стискайки силно лакътя и в горещата си ръка.