Lost in the fire/ Изгубен в огъня

Prologue

Изгубен.
Седем букви, три срички. Какво значи всъщност тази дума? Да си изгубен не означава само да нямаш понятие за посоката или да не знаеш къде се намираш. Думата изгубен има толкова различни значения. Да си изгубен значи да не искаш да живееш в непознат за себе си свят. Да си изгубен... е да си отчаян и ядосан.

Оглушително тропане по вратата накара две поразително червени очи да се отворят рязко.

- Отвори! - жестокият глас на мъжа достигна до ушите на Кай. Той се извъртя толкова, че едва не падна от тясното си легло. - Отвори, малко копеле!

Момчето се изправи немощно и разкърши врата си. Отиде леко ,понакуцвайки до вратата и бавно я отвори, очаквайки новия побой.

- Какво има? - гласът му беше дрезгав и той прочисти гърлото си.

- Какво има?! КАКВО ИМА ЛИ?! Шибаните ти учители не спират да ми звънят цяла сутрин! Вдигни си шибания задник и отиди на даскало преди да съм те изритал насила! - Ричард беше повече от бесен. Разраненият му юмрук се удари в крехката дървена рамка на вратата, правейки поредната вдлъбнатина.

Кай си пое въздух рязко и погледна към пропукания черен часовник на ръката си.

Мамка му.

По - бързо и от вятъра, той подмина брадясалия мъж и влезе в банята.

Вода, четка за зъби, паста.
Той извърши сутрешните си процедури с много пъшкания, заради раните по лицето си. Болката беше намаляла, но още я имаше. Винаги я имаше.

- Кайсън! - кресна Ричард от кухнята и момчето изхвърча като вихър. Мъжът се изненада, че той дойде толкова бързо, но веднага върна суровото си изражение. - Слушай сега...

Но Кай отдавна не слушаше. Кърваво - червеният му поглед беше фокусиран зад приемния му баща, точно на вратата на остарелия хладилник. На календара, показващ датата двадесет и четвърти юли.

Мамка му. Мамка му, мамка му, мамка му!

- Разбра ли?! - изкрещя ядно той и Кай стисна юмруци.

- Да - процеди през зъби, макар че не беше чул нито думичка. Вероятно Ричард отново го инструктираше какви цигари да му купи.

- Хубаво! Сега тръгвай! - извика мъжът с окапваща сива коса и посочи входната врата на къщата. Кай нямаше възражения. Обу скъсаните си кецове и се изпари, затръшвайки вратата звучно.