Lost in the fire/ Изгубен в огъня

Глава 3

Кай вървеше бързо и изгаряше всичко по пътя си, карайки Айс да подскача от време на време, за да отбягва пламъците. Тя все още осмисляше в какво се е забъркала. Направи най – голямата глупост в живота си и странното беше, че не съжаляваше. Все още.

Кай най – накрая имаше възможността да огледа по – обстойно така наречената от момичето Мъртва гора. Дърветата бяха толкова близо едно до друго, че той едва минаваше през тях, а когато се изнервяше изгаряше всичко без да се замисли, че така оставя следи, по които ловците от Екрупола да го намерят. Айс вървеше няколко метра зад него за по – сигурно и оглеждаше подозрително. Местността продължаваше да е ужасно гореща и тя полагаше големи усилия, за да не се стопи. Земята под краката и се заледяваше, а после се напояваше от водата. На места в гората се появяваха пътеки и те ги следваха, но в края на краищата пак се озоваваха насред нищото. Ходеха в мълчание от часове, а когато Айс се опитваше да даде мнението си за посоката, той просто я игнорираше и продължаваше да върши нещата, както той си поискаше. Вече беше след обяд и Айс имаше чувството, че слънцето се приближава, за да я изгори. Поредната пътека се разкри пред Кай и той побърза да тръгне по нея. Странното беше, че нямаше почти никакви дървета, изглеждаше някак странно и примамливо, което не се стори уместно на момичето.

- Кай – опита се да го спре тя, но двамата вече бяха навлезли в по – пустата местност. – Не мисля, че това е добра идея. Да продължим през гората и…

- Не ме интересува какво мислиш – изпуфтя той раздразнено и така приключи дискусията.

Айс се учудваше на бързината и енергията му, след като тя вече се задъхваше. Но при всеки опит да го убеди да спрат поне за минутка, за да си починат, получаваше в отговор по някое забрави или пък ти остани, тъкмо няма да те видя отново. Грубостта му я объркваше, след като се опитваше да е възможно най – мила с него. Мислеше, че след като излекува раната му ще получи поне едно просто благодаря, но явно той нямаше намерението да и го даде.

- Гледай къде вървиш, по дяволите! – изпсува той ядосано, когато тя се блъсна в него и го накара да се препъне.

Явно, потопена в размишленията си не беше забелязала колко го е приближила. Тя бързо отстъпи назад, уплашена от гнева и топлината, лъхащи от тялото му едновременно.