-Hate Master- {P.JM.}

-19%-

Глава 019:
Surviver
(Джимин и Джуни едишън)
ЕПИЗОД: 1

Леглото си беше готово, но това не означаваше, че положението беше добро! В стаята бе пълна кочина! Трябваше да изчистя. Джуни заспа, а Джимин реши да излезе от стаята си. Слезе на долния етаж и след това чух просто едно затръшване на вратата. Както обикновено не е преценил за нужно да ми съобщи поне, че излиза. Както и да е...
През това време прерових всички препарати около пет пъти и не намерих нито един, специализиран за упорити петна!

***

Джимин се прибра. Явно е бил на фризьор, понеже косата му беше боядисана. Минавайки покрай мен, го изгледах очудено.
-Какво!!? - не беше в настроение отново, той.
-Ааа не не... Различна ти е... - запънах се аз и заекнах.
-Да бе!!! Верно ли?!! Не бях забелязал! Връщам се от фризьора, може би е затова!! -заяждаше се той.
-Седи ти добре... - опитах се да бъда мила, отново, но без успех.
-То оставаше и да не ми седи! - каза, като прокара ръка през косата си, при което всеки би умрял. - Компанията ми каза, че трябвало да променя нещо... Затва се наложи да огрея салона с красота... - обясни наперено като наново влизаше в стаята си.
-Ъъъ Джимин чакай!!! - извиках го.

JM - POV

Ето пак!!!   П.  А.  К.  Наново произнесе името ми! Но защо звучи толкова специално?
Стегнах се.
Чу се смеха на бебето. Явно се е наспало.
-Кажи... - казах като въздъхнах.
-Ааами ще се наложи пак да изляза за препарат, понеже след сглобяването е малко мръсно иии ддъаа...
-Да и?!! Да ти отворя вратата ли?! Мисля, че сме достатъчно големи, за да можем да се справим! Не е трудно! Хващаш ръчката, натискаш надолу и дърпаш...
-Щях да те помоля дали може да гледаш Джуни за десетина минути?! - направи от онези кучешки физиономии, като игнорира заяждането ми.
-Няма начин!!
-Моля те!! Виж го! Сега се събуди. Трябва просто да го нахраниш и да го държиш под око. Да не му стане нещо.
-Не...
-Стига дее... Аз съм му приготвила храната, ти само ще му я дадеш.
Замислих се. Тя видя възможност и хукна нанякъде. Взе бебето.
-Виж го! Просто го погледни!
Започна да си играе с детето, а то се смееше.
-Ооофф добре де! Но само за десет минути! Аз ще седя на дивана, а то ще си яде и просто ще го държа докато не се прибереш.
-Благодаря ти много!!! - подаде ми бебето и ми обясни, че храната е в кухнята на масата. Излезе, а аз с бебе в ръце се запътих към кухнята. Интересна картинка. Взех храната и се настанихме в хола, където пуснах някаква детска телевизия и го зачаках да се нахрани. Яде, яде и най-накрая спря! Беше се омазал яко, та го избързах с една салфетка. В страшно неловката тишина, бебето ме гледаше очудено, а аз не знаех какво да направя. Трябваше ли да кажа нещо или?

Surviver (Джимин и Джуни едишън)
ЕПИЗОД: 1

Наааай-накраяяя!!! Написах глава! Повярвайте понякога и аз искам, но няма никакво време! Какво ли ще се случи натам в историята???👀 Имам идеииииии... йййаас
И съжалявам, ако има грешки❤️