-Hate Master- {P.JM.}

-9%- ||

Глава 009:
-ТИ!!!!!?
{  Посрещането (2/2)  }

MO - POV

И както си вървях избутах едно момче! С руса коса. Личеше, че сменя цвета често. Доста по-голямо от мен. Поне пет години...  Кафето му се разля и по двама ни!! Беше си горещо!
-Аааааааааахх!!! - извика момчето, заради парещото кафе, което в момента изцяло бе върху ризата ми и върху неговата.
-Абе ти нормална ли си!! Не гледаш ли къде ходиш!?!! За кво са ти тея очи, използвай ги докато вървиш!! - разкрещя ми се той.
-Олеле, много съжалявам сега пристигнах от много далеч и се изморих от полета и... - започнах да се обяснявам аз.
-МЛЪКНИ ПРОСТО!!!- извика той гневно.
-Добре, виж мога да помогна! Аз наистина много съжалявам отново и... - извадих една кърпичка от чантата си и започнах да чистя ризата му... Май не се получи. Замаза се още повече...
-СПРИ!!! Кой ти даде правото да ме пипаш ИЗОБЩО!!? А и влошаваш нещата!!! Просто престани!!! Боже мили с какво заслужих това!!- все още бе доста ядосан. - И сега какво да правя! А, малката??!!! Разля ми кафето и ми изцапа ризата!!! Имам работа тук, а ти прецака всичко само защото не можеш да гледаш докато вървиш!!! В ред ли си изобщо!!! Откъде изпадаш!?! - крещеше ми повече и повече...
-Извиних ти се! Какво да направя? И аз съм с изцапана риза... - отговорих.
-Ама не ме ебе твоята риза!!! АЗ какво да правя!!? Знаеш ли какво?! За кво изобщо те питам?! Защо изобщо говоря с теб!? Хайде разкарай се!!! ДОВИЖДАНЕ!!!
*Въздъхва* -Дообре... Извинявай пак и чао... - и се запътих към центъра на летището където и видях Рапмонстър от групата.
Тръгнах към него и след като стигнах му се представих:
-Здравей!! Ъъъм... Рапмонстър??? Аз съм Моника. - казах малко притеснено, като се усмихнах нервно.
-Ооооо здравей, Мони!!! Нали мога така да ти викам?! - прегърна ме и аз отвърнах. Беше доста приятен човек.
-Да, разбира се. Знаеш ли, едва те познах с тези очила и маска! А и косата ти?! Каква е?!Розова?!
-Хахахаха... Така и трябва! Да не ме разпознават много. Ооо да! Розово! А твоят? Ярко оранжево?!
-Мдааа! В стил портокал! Разбрах, че тук се боядисвате доста и в последния момент реших да се впиша и аз малко... - и двамата се засмяхме силно.

Неутрал

-Хахаха! Знаеш ли тук съм и с Джимин, но нещо се бави! Затри се някъде. Да го потърсим.
-Добре. - съгласи се момичето и Рапмон я хвана за ръка, при което тя се очуди доста.
-За да не те изгубя... - каза, като се усмихна засрамено и се почеса зад врата.

Тръгнаха да търсят Джимин. Рапмон провери в тоалетните. Влезе.
-Джимиииин?! - извика, но не прекалено силно.
-Какво?! - каза троснато и ядосано един глас в близост до мивките.
-Какво правиш тук!? - каза високият и след като видя ризата на Чим Чим се изсмя! - Пхахахах, кой те подреди така добре, да му стисна ръката?
-А искаш ли аз да счупя твоята?!!! - каза заядливо Джимин.
-Добре де, добре! Хайде ела, че посрещнах Моника без теб. Да се запознаете.
-Кой?
-Моникаа!!!!! Момичето от конкурса! Колко пъти да ти повторя, че да запомниш!?
-Не помня неща, които не ме интересуват!!! - каза ядосаният Чим, като избута Рапмон и излезе първи през вратата на тоалетните!
-И откога така?!!! Преди не беше такъв!! - Намджун вървеше след него, но се блъсна в него, понеже Джимин стоеше стъписан на входа на тоалетните!
-Хеей! Какво пък сега? - попита Джун.

На вратата Джимин бе срещнал виновника за ризата му...

-ТИ!!!!!?

Ооох постнах и тази част. Знам, че казах поне два дена, но не се сдържах... 😂 Става ли за нещо?! Очаквах да стане малко по-добре, но... 😬🤔😔❤️ На снимката е някво: "Поля ли ме току-що с шибаното кафе!!?" Пхахахах фейса 😂❤️❤️❤️😍😍😍😍❤️😂 Лов ❤️