**Г.Т Кансър**
След толкова време се реших да поканя Акуериас на среща. Да точно така аз и Акуериас щяхме да отидем на среща. Всъщност в момента я чакам за да тръгнем.
О БОЖЕ МОЙ!!! МИСЛЯ, ЧЕ ЩЕ ПОЛУЧА НЕРВНА КРИЗА!!
- Йо, Кен. Какво си се притеснил? - чух Саджитариус да ме пита от канапето пред мен.
- С Акуериас ще излизаме на първа среща и съм ужасно притеснен.
- Спокойно, Акуа е готино момиче.
- Ами ако се издъня?!
- Тя няма да иска да те погледне повече и ще те забрави напълно и може би ще изядеш и няколко шамара.
- Леле благодаря.... много ми помогна.
- Е нали попита какво ще стане, ако се издъниш. Просто ти давах варианти.
- Просто не искам да говоря с теб......- КАНСЪР! - чух ангелски глас да ме вика от стълбите. Акуериас бягаше надолу по огромните стълби. Беше много красива. С бяла риза с къдрички, тъмно синя пола на цветенца, дълги чорапи, които стигаха малко над колената й и кафеви боти със среден ток. В ръцете си носеше малка кафява чантичка, а ярко синята й коса беше пусната и блестеше на слънцето и с всяка нейна крачка се полюшваше лекичко.😍 Беше като истински ангел.
(Това е тоалета й)
Тя дойде до мен и ме хвана за сгъвката на лакътя ми.
- Е ще тръгваме ли, красавецо?!
- А-а-аз т-такова...... изглеждаш...... направо уау.
- Благодаря и ти не си никак зле.
- Б-Благодаря.
- Е какво ще правим днес?
- А да. Приготвил съм пикник на една много спокойна поляна като за начало, а след това може да отидем на кино.
- Звучи чудесно. Хайде.Качихме се в колата, но тя не можеше да закопчае колана си затова аз се пресегнах и го закопчах вместо нея. Тя се изчерви и погледна настрани, но когато най - малко очаквах тя ме целуна по бузата. Явно сега беше мой ред да се изчервя, а тя се засмя.
След около 10 минути каране и пеене на песни в колата стигнахме мястото за пикника. Снощи помолих Лео и Либра да дойдат по - рано и да го приготвят, е храната естествено е от Варго.
- Наистина си се постарал Кансър.
- Естествено. Все пак не всеки ден мога да те изведа на среща без другите да ни подиграват.
- Хахахах прав си.
- Хайде ела да седнем.Всичко беше и е съвършенно. С Акуериас си прекарвахме чудесно.
Бях толкова задълбочен в мислите си, когато......- Хей Кансър....
- Да?
- Кажи "ааа"
- Какво?
- Просто го направи.Когато мозък ми разбра какво иска да направи Акуериас без да се замислям си отворих устата и тя постави голяма червена и сочна ягода.
- Благодаря. - Тя само се изчерви и погледна настрани. - Акуа кажи "ааа". - след като казах това тя моментално върна погледа си върху моя все още с поруменелите й бузи и зениците на морско сините й очи разширени, но отвори уста и аз поставих плодчето в нея. След като я глътна реших да бъда смел. Наведох се като поставих ръка под брадичката й и повдигнах главата й така, че красивите й кристални очи да гледат в моите кърваво червени и слепих устните ни в целувка. Тя изписука от изненада, но ми отвърна и обви ръцете си около врата ми, а моите милваха нежната й бяла кожа на бузите й.
Е това беше първата от безброй други наши срещи и всяка по - магическа от предишната.