**Г. Т. Лео**
Колкото й да се опитвам Либра никога не ми обръща внимание. Опитвам се да й кажа, че я харесвам от 6 клас насам, а сега тя е 11, а аз 12. Или аз съм просто не ставам или тя загрява бавно. Сигурно цялата вселена знае, че съм влюбен в нея, без самата блондинка разбира се.
Е не съм единствения на това дередже.
Пискес, която е от класа на Либра си пада по Скорпио, но той или се прави на ударен или е наистина тъп. Ако трябва да съм честен и Пискес не е лошо момиче и ако не бях толкова влюбен в Либра сигурно щях да я свалям и аз. Да не говорим, че вече повече от половината мъжко население в училището се е опитвалода й признае.
И като говорим за вълка. Точно тогава самата риба вляза в столовата. С нея бяхме нещо като най-добри приятели. Свързваше ни несподелената ни любов и всеки обяд си говорехме докато не се присъединят останалите от зодиака.
- Здравей, Лео! - Пискес
- О, Пи. Как върви?
- Даже и не върви вече.
- ЗАЩО?! Какво стана?
- Бях приготвила мъфини за Скорпио заедно с Либра, но предпочете да вземе нейните. - каза тъжно тя - Знаеш ли, започвам да си мисля, че те двамата се харесват.
- Не говори така.
- Но не ги ли забелязваш?! Как се поглеждат, веднъж Либра си изпусна ластика за коса и Скорпио и го подаде и ръцете им докоснаха, но те останаха така повече от 30 секунди.
- Успокой се Пи!
- Не знам, Лео...
И тогава ми дойде една идея.
- Хей, Пи.... Какво ще кажеш да се престуваме на двойка за да видим как ще реагират те??
- МОЛЯ?! ....... Това не е лоша идея.
- Направо ужасна е. - на масата седна Джемини, която знаеше нашата тайна.
- А ти какво предлагаш тогава? - попитах аз. Момичето просто повдигна рамене и продължи да яде.
- Да го направим, Лео! - отвърна ентусиазирано Пискес.
- Супер.
Точно тогава Либра се запъти към нашата маса и аз сложих ръката си на бедрото на Пискес и я придърпах по-близо до мен, но не отдръпнах ръката си.
- Здравейте! - поздрави ни русото момиче.
- Здрасти, Либра. - отговори й Пискес, което се отпусна на рамото ми.
- Вие двамата от кога сте толкова близки един с друг? - попита един плътен глас зад нас. - Не мислех, че сте толкова близки.
- И защо те интересува това, Скорпио. - отвърнах аз и прегърнах синекосото момиче през рамената като се усмихнах предизвикателно на Скорпио, който от своя страна само извъртя очи и седна до Джемини.
- Къде са останалите? - Скорпио към Джемини
- Варго, Ариес и Каприкорн трябва да дойдат всеки момент. Таурус, Кансър и Саджитариус казаха, че ще закъснеят малко, а Акуериас е наказана. - Джемини
За да направя нещата да изглеждат по-реалистични писах на останалите момчета за това и те се съгласиха да участват в малката ни постановка.
- Охо, как е новата двойка? - извика Саджитариус.
- Нова двойка?! - учудиха се нашите мишени.
- Вие не знаете ли? Лео и Пискес са заедно. - "проясни" ги Таурус.
-Че....сти....то - отвърна Либра, а Скорпио само продължи да гледа към чинията си.
- Тогава и аз искам да кажа, че аз и Либра сме заедно повече от 3 месеца вече. - изневиделица изтреля той.
Това ни дойде като шамар с мокър парцал. Пискес ме подритна под масата сякаш казваше "Нали ти казах". Тогава разбрах, че всички е свършено. Реших да се откажа, но Пискес ме извади от мислите ми.
- Лео ще дойдеш ли с мен до библиотеката? Искам да взема една книга, но е на висок рафт и ми трябва някой висок.
- А разбира се.
С нея станахме и тръгнахме към библиотеката и аз реших да я хвана за ръката.
Всъщност не отидохме до библиотеката. Качихме се на покрива. Пискес не казваше нищо, само гледаше в далечината.
- Пи, добре ли си?
- Да. Просто перфектно.
- Виж и на мен не ми е приятно, но трябва да зачетем тяхните чувства един към друг. И се замислих....
- Какво?
- Би ли искала да пробваме наистина.... да сме заедно?
Тя ме изгледа и не отдели погледа си от мен.
- Да. Да пробваме, Лео. - усмивката й беше заслепяваща.
Не знам какво стана, но тялото ми само се задвижи и аз се приближих до нея И слепих устните ни в сладка целувка. Отначало Пискес не направи нищо, но след някоя друга секунда обви ръцете си около врата ми, а аз моите около талията й и я повдигнах във въздуха. Сигурно стояхме така, близо един до друг, около 30 мин.
- Това беше първата ми целувка. - възкликна тя.
- Наистина ли?
- 100%
- И на мен
Тогава и двамата избухнахме в смях.
- Глупчо. - каза Пи и ми се изплези и намигна като тръгваше към вратата.
- Чакай ме де.
*следва продължение.....*
