Среща една,
на две млади сърца,
не случайна бе тя,
и надежда ми остана една...След години да те видя пак,
на същото място,
на което те видях за първи път и чувства таях...Безразличен поглед
и усмивка една,
на две млади и напълно различни тела...Непознат бе,
непознат остана,
и една голяма рана стана...Нима вече няма да видя кафявите ти очи...?
Нима сърцето ще продължи да тъжи...?
Непознат бе,
непознат остана,
но в сърцето ми една дълбока стъпка остана.../L.L./
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...