Ще ви разкажа история една,
как несподелената любов при мен долетя.
Казах и' да си върви,
но не ме послуша и във сърцето ми се настани.
Минават дни след дни
и усетих старата рана да кърви.
Почувствах сърцето си счупено
и разпиляно на хиляди страни.
Несподелената любов направи големи щети.
Казах и' да си върви,
преди ужасно да ме заболи.
Но като, че ли не бих я пуснала като другите да си върви.
Знаех, че специална е тя.
Обичам я, затова я пускам на свобода.
Една история за любовта,
макар несподелена да бе тя.
Дори и след смъртта
ще я търся аз из хиляди места.
-до моята първа любов...
-Л.Л.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...
