По пътека вървях,
скитах се и видях,
че по пътеката затрупана със сняг
двама бяха минали преди мен
с разлика в часът.По пътека вървях
и щом стигнах края и' разбрах.
Да, бях права...
Двама влюбени бяха тук.
Ръцете им спуснати,
но по стъпките сякаш бяхаедин до друг.
И сега разбрах.
Бяха минали от тук,
но един след друг
с разлика в часът.-Л. Л.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...