По онази уличка вървях,
скитах се и се чудех...
как без теб живях?
А небето бе потънало в мрак...Преди години тук в очите ти искра съзрях...
Но тъй угаснала е тя сега.
Моля те не се бави...
...от онова непознато място, където си...Защото моята искра продължава да гори,
но не знам до кога ще издържи...
-Л.Л.
YOU ARE READING
Sadness poems 🌌
Poetry,,Мислите ми са звезди, които не мога да събера в съзвездия " Думи неизречени на глас във стихове ги превръщам аз, С голяма болка пиша и този ред, Тъгата си аз ще превърна в куплет... Всичко това е писано за моето момче, дори не толкова мое... #2...