Wrong Choice

it is a challenge...

Събудих се и разтърках очи , за да се разсъня. Съквартирантката ми все още спеше , но не за дълго.

-Добро утро, малки изчадия-каза Дохърти по уредбата, толкова много мразя тази директорка иде ми да я убия и всичко да свърши.
Преди постоянноо бях при нея заради лошо поведение, бой над "невинно момиче" ако питате мен кучката си го заслужаваше и ругатни насочени към учителя по физическо , толкова много измъчвах човека , че накрая реши да напусне.- Днес стаите ви ще бъдат  отключени цял ден-каза със сладникав глас дъртата кранта.Не ми се вярва да ни пусне цял ден да си се разхождаме, като свободно пуснати кокошчици.

-Това беше всичко за тази сутрин! Желая ви приятен ден.

-Тая на к'ви наркотици е!?-Попита току що събудилата се Анна.-Селена ако ти си ѝ дала нещо аз ще ...

-Нищо не съм ѝ давала!От къде да знам кви наркотици взима , очевидно некачествени.А и, нека се позабавляваме малко , имаме цял ден на разположение.- казах с дяволита усмивка.

-О , не, не , не , не, познавам този поглед Селена. Пак ще се вкараш в беля и този път ще те вкарат в стаята с електрошока!- Дам, забравих да спомена , че в това 'училище' имат и стаи за мъчения
на непослушните момичета , а за голяма радост на Дохърти аз бях точно такава.Тези стаи ме плашеха до смърт!

-Спокойно де,Анна, няма да направя толкова голяма глупост -казах през смях, но и с доза лъжа.

-Ол, да, най-малкото можеш да убиеш Дженифър.-каза леко разтревожена.

-Факта , че преди 1 година убих онази кифла от класа не означава , че ще убия и Дженифър.

-Убила си съученичката си..-гледа с ококорени очи.

-Не, отървах света от едно безмозъчно Барби.-казах спокойно и се изправих от леглото, за да вържа косата си на опашка , Анна тъкмо се канеше да каже нещо когато някой влезе в стаята.

-Добро утро, лудетино!- поздрави ме АЛЕКС- охранителят.

-Добро утро, бро!-казах възможно най-небрежно, като не отделях очи от момчето до него.-Кой е това?-Попитах усмихнато.

-Някой който не е като предишния учител по физическо -засмя се Алекс, а аз го изгледай кръвнишки-
Това е Зейн.

-Горкия..-каза тъжно Анна гледайки в краката си.

-Защо?-Попита Зейн.Имаше готин глас ще ми е мъчно да го тормозя предвид , че е толкова хубав и изглежда толкова невинен.

-Защото драги ми новако-започнах със злобна усмивка и смях, а Алекс едва се сдържаше да не се засмее предвид представлението , което изнасях в момента- правя едни от най-гадните и понякога доста извратени- добавих със смях- номера😂😂😂 съществували някога!

- Приятно ми беше да се запознаем Зейн, жалко, че няма да се видим повече-Анна стана от леглото и стисна ръката му в знак на уважение и напълно реално съжаление.

-Мисля , че ще се справя-каза Зейн със самодоволна усмивка обръщайки се към Алекс.

-Мхмхмх ще видим мой човек-казах и минах покрай него излизайки от стаята, обърнах се, а те все още седяха и ме гледаха.

-Какво ме гледате , хайде на закуска!-казах и  с Анна и охранителите се запътихме към столовата.

-Само гледай да не умреш докато се "справяш"-каза Анна, докато вървяхме по коридора.Тази нейна мисъл ме накара да се усмихна.

*********************
Здрасти!😘
Ако историята  ми харесва ти дай своя вот и коментирай за още глави!16.09.2017г.