Събудих се и разтърках очи , за да се разсъня. Съквартирантката ми все още спеше , но не за дълго.
-Добро утро, малки изчадия-каза Дохърти по уредбата, толкова много мразя тази директорка иде ми да я убия и всичко да свърши.
Преди постоянноо бях при нея заради лошо поведение, бой над "невинно момиче" ако питате мен кучката си го заслужаваше и ругатни насочени към учителя по физическо , толкова много измъчвах човека , че накрая реши да напусне.- Днес стаите ви ще бъдат отключени цял ден-каза със сладникав глас дъртата кранта.Не ми се вярва да ни пусне цял ден да си се разхождаме, като свободно пуснати кокошчици.-Това беше всичко за тази сутрин! Желая ви приятен ден.
-Тая на к'ви наркотици е!?-Попита току що събудилата се Анна.-Селена ако ти си ѝ дала нещо аз ще ...
-Нищо не съм ѝ давала!От къде да знам кви наркотици взима , очевидно некачествени.А и, нека се позабавляваме малко , имаме цял ден на разположение.- казах с дяволита усмивка.
-О , не, не , не , не, познавам този поглед Селена. Пак ще се вкараш в беля и този път ще те вкарат в стаята с електрошока!- Дам, забравих да спомена , че в това 'училище' имат и стаи за мъчения
на непослушните момичета , а за голяма радост на Дохърти аз бях точно такава.Тези стаи ме плашеха до смърт!-Спокойно де,Анна, няма да направя толкова голяма глупост -казах през смях, но и с доза лъжа.
-Ол, да, най-малкото можеш да убиеш Дженифър.-каза леко разтревожена.
-Факта , че преди 1 година убих онази кифла от класа не означава , че ще убия и Дженифър.
-Убила си съученичката си..-гледа с ококорени очи.
-Не, отървах света от едно безмозъчно Барби.-казах спокойно и се изправих от леглото, за да вържа косата си на опашка , Анна тъкмо се канеше да каже нещо когато някой влезе в стаята.
-Добро утро, лудетино!- поздрави ме АЛЕКС- охранителят.
-Добро утро, бро!-казах възможно най-небрежно, като не отделях очи от момчето до него.-Кой е това?-Попитах усмихнато.
-Някой който не е като предишния учител по физическо -засмя се Алекс, а аз го изгледай кръвнишки-
Това е Зейн.-Горкия..-каза тъжно Анна гледайки в краката си.
-Защо?-Попита Зейн.Имаше готин глас ще ми е мъчно да го тормозя предвид , че е толкова хубав и изглежда толкова невинен.
-Защото драги ми новако-започнах със злобна усмивка и смях, а Алекс едва се сдържаше да не се засмее предвид представлението , което изнасях в момента- правя едни от най-гадните и понякога доста извратени- добавих със смях- номера😂😂😂 съществували някога!
- Приятно ми беше да се запознаем Зейн, жалко, че няма да се видим повече-Анна стана от леглото и стисна ръката му в знак на уважение и напълно реално съжаление.
-Мисля , че ще се справя-каза Зейн със самодоволна усмивка обръщайки се към Алекс.
-Мхмхмх ще видим мой човек-казах и минах покрай него излизайки от стаята, обърнах се, а те все още седяха и ме гледаха.
-Какво ме гледате , хайде на закуска!-казах и с Анна и охранителите се запътихме към столовата.
-Само гледай да не умреш докато се "справяш"-каза Анна, докато вървяхме по коридора.Тази нейна мисъл ме накара да се усмихна.
*********************
Здрасти!😘
Ако историята ми харесва ти дай своя вот и коментирай за още глави!16.09.2017г.
YOU ARE READING
Wrong Choice
RomanceКазвам се Селена , на 17 години съм, за мен не е важно с какво съм облечена и колко грим има по лицето ми. За мен са важни приятелите и семейството, които оцених чак тогава когато ги загубих.За моите 17 години съм извършила неща...на пръв поглед нес...