С Анна се наредихме с таблите си на опашката за храна. Използвам думата 'храна', за да не ороня авторитета на готвачите в училището. Когато беше мой ред получих една кафява помия от която кълна се - видях да се подава червей.
-Няма да ям това!- отказах категорично.
-Ще го изядеш , иначе ще си имаш Проблеми с Дохърти.- подхвърли злобно ' готвачката '.
-Та Вие дори не готовите!-извиках на среща ѝ.
-Хм, ми ела ти сготви за 200 престъпнички , които не заслужават дори изсъхнала коричка хляб.-каза злобно на сантиметри от лицето ми. Можех да подуша дъхът ѝ- на умряла риба и да видя изгнилите ѝ жълтеникави зъби. Ето тук вече ме ядоса.
-Престъпнички!?-започнах и видях как новият охранител се запъти към нас.- Повечето от тези момичета са вкарани тук без никаква причина!- извиках , вече бях неконтролируема.- И знаете ли какво...-тя ме погледна с очакване, а аз просто се изплюх в лицето ѝ, поне успях да изтрия подигравателната усмивка. Някой ме хвана над лакътя и ме обърна- Зейн.
-Какво си мислиш , че правиш!?- каза строго, нямаше и следа от онази красива усмивка от по-рано днес. Не направих нищо.Аз..не направих нищо!? Нямах представа какво да кажа , Просто огледах всички в столовата и Изведнъж ми дойде едно дар слово.
-Аз какво си мисля , че правя!? Защитавам всички онези Момичета- посочих с пръст всички момичета в столовата , които стояха и ни гледаха, като препарирани- Повечето от тях да не кажа всички...
-Защо се изплю в лицето на човек от персонала на училището!?-Извика на свой ред,а аз пуснах таблата и го приклещих на една от масите.
-Слушай ме сега охранителче, много мразя да ме прекъсват докато говоря.-изсъсках на среща му.
-А аз много мразя да бъда притискан от една 17 годишна , която си търси белята и в скоро време ще я намери, а сега - коте пусни ме.
-Не ми казвай "коте"-изсъсках на милиметри от лицето му. Пуснах го , а той само разтърка китките си и ме изведе извън столовата .
-Окей, не знам защо..-започна, но аз го прекъснах сочейки камерата над главите ни- мамка му...
-Внимавай какво говориш , има и микрофони.- казах.
-Знаеш ли някое местенце без камери?-Попита и повдигна вежди в очакване на отговора ми.
KAMU SEDANG MEMBACA
Wrong Choice
RomansaКазвам се Селена , на 17 години съм, за мен не е важно с какво съм облечена и колко грим има по лицето ми. За мен са важни приятелите и семейството, които оцених чак тогава когато ги загубих.За моите 17 години съм извършила неща...на пръв поглед нес...
