На другия ден отново бяхме в сотоловата с Анна и ядохме или поне се опитвахме да преглътнем тази отвратителна помия,която сервират в това скапано даскало.
-За Бога,няма да се учудя ако намеря някоя хлебарка в храната си...ако мога да нарека това нещо храна!-оплаках се.
-Как по дяволите мислиш за помията в чинията си ,а не за снощният случай!?Не те ли интересува как Джейсън е влязъл тук?
-Разбрахме вече-обърнах се към Алекс ,който стоеша като каменна статуя на вратите пред столовата и се усмихнах леко.-Искал е да продаде на Дохърти уреди за мъчения,за да заплашва затворниците и да ги травмира още повече от колкото сега.
Огледах всички момичета около мен,повечето бяха в групи,други седяха сам сами и не говореха с абсолютно никого ,трети бяха супер психарките,които вървяха с охрана и белезници навсякъде.
-Дали още е тук?
-Джейсън ли?-попитах макар и да беше кристално ясно за кого точно ме пита.Анна извъртя очи и изпуфтя.
-А,не ,за папата питах!-каза иронично ,което ме накара да се усмихна за миг.
YOU ARE READING
Wrong Choice
RomanceКазвам се Селена , на 17 години съм, за мен не е важно с какво съм облечена и колко грим има по лицето ми. За мен са важни приятелите и семейството, които оцених чак тогава когато ги загубих.За моите 17 години съм извършила неща...на пръв поглед нес...
