Wrong Choice

ohh...i hate my live

След часовете отново бях заключена в стаята и вече усещам как ще почна да полудявам ако не излезна скоро от тази кибритена кутийка.

-Селена Грант , стая 205, да се яви в дирекцията.-казаха по уредбата.

-Най-сетне ще излезна от тук -казах докато чаках звука от отключване на вратата .

-Само внимавай да не те...-каза Анна.

-Вкарат в стаята на ужасааа, да , да знам-казах с досада и излезнах , като блъснах вратата на стаята и се запътих надолу към директорския кабинет.
Влезнах , а Дохърти я нямаше, чух глас ,който ми ф до болка познат. Обърнах се и видях Джейсън... Моя Джейсън..

-Джейсън..?Ти, ти си...не е възможно!-казах невярващо

-Напълно реален съм Селена...

-а-аз..

-Оствих те без думи , нали?-каза със злобна усмивка.

-Ти, аз..ти , ти беше, беше.
Не , това просто ..не може да е възможно

-Ооо, Селена , Селена...напълно възмоно е, миличка..тук съм , за да си върна за всички онези години!-стана от стола си и го запрати на другия край на стаята.-ЗА ВСИЧКИ ГОДИНИ прекарани зад решетките!
Защото ти ме натопи...за..

-Не съм казвала нищо против теб , ти сам се забърка в това!-извиках и го хванах за яката вече напълно осъзнала , че той е жив и е тук ...за да ме убие.-Сам, самичка се измъкнах от онези лайна в които бях затънала до шия заради теб и безотговорния ти , егоистичен задник-изсъсках, пуснах го той само се поизтупа и преди да излезе от стаята се обърна към мен.

-Това няма да ни е последната среща Грант..ще те преследвам докато не те убия.

-Гледай да не умреш първи Хоул.

-Ооо, котенцето се ядоса...

Мразя го тоя човек...