След часовете отново бях заключена в стаята и вече усещам как ще почна да полудявам ако не излезна скоро от тази кибритена кутийка.
-Селена Грант , стая 205, да се яви в дирекцията.-казаха по уредбата.
-Най-сетне ще излезна от тук -казах докато чаках звука от отключване на вратата .
-Само внимавай да не те...-каза Анна.
-Вкарат в стаята на ужасааа, да , да знам-казах с досада и излезнах , като блъснах вратата на стаята и се запътих надолу към директорския кабинет.
Влезнах , а Дохърти я нямаше, чух глас ,който ми ф до болка познат. Обърнах се и видях Джейсън... Моя Джейсън..-Джейсън..?Ти, ти си...не е възможно!-казах невярващо
-Напълно реален съм Селена...
-а-аз..
-Оствих те без думи , нали?-каза със злобна усмивка.
-Ти, аз..ти , ти беше, беше.
Не , това просто ..не може да е възможно-Ооо, Селена , Селена...напълно възмоно е, миличка..тук съм , за да си върна за всички онези години!-стана от стола си и го запрати на другия край на стаята.-ЗА ВСИЧКИ ГОДИНИ прекарани зад решетките!
Защото ти ме натопи...за..-Не съм казвала нищо против теб , ти сам се забърка в това!-извиках и го хванах за яката вече напълно осъзнала , че той е жив и е тук ...за да ме убие.-Сам, самичка се измъкнах от онези лайна в които бях затънала до шия заради теб и безотговорния ти , егоистичен задник-изсъсках, пуснах го той само се поизтупа и преди да излезе от стаята се обърна към мен.
-Това няма да ни е последната среща Грант..ще те преследвам докато не те убия.
-Гледай да не умреш първи Хоул.
-Ооо, котенцето се ядоса...
Мразя го тоя човек...
VOUS LISEZ
Wrong Choice
Roman d'amourКазвам се Селена , на 17 години съм, за мен не е важно с какво съм облечена и колко грим има по лицето ми. За мен са важни приятелите и семейството, които оцених чак тогава когато ги загубих.За моите 17 години съм извършила неща...на пръв поглед нес...