Fire and Blood

Кралство Едоран

Вия Елие беше потънала в размисъл. Отново. Тейн беше започнал да се притеснява. Всяка сутрин съпругата му сядаше на креслото в покоите си, точно до големия прозорец и се заглеждаше в далечината. Когато Тейн я попиташе какво и' става, тя отговаряше, че кралят не бива да се разсейва с такива малки неща. Но тя си беше такава. Умело отклоняваше темата и никога човек не можеше да я разбере. Дори след десет години брак.
- Вия, знаеш, че можеш да споделиш всичко с мен, нали?- попита той, като се опита да вложи колкото се може повече спокойствие в гласа си. Бяха в покоите и' и той нервно се разхождаше из стаята, като от време на време се спираше да разгледа някоя статуетка или бижу.
- Да, разбира се, скъпи. Бях се загледала. Виж, зимата наближава.- каза тя, като подкани с ръка съпруга си да се приближи-Вече има сняг по върховете на планината.
- Планината Морфем почти винаги е покрита със сняг - отвърна Тейн. За миг в очите на Вия се различи гняв, но той бързо изчезна, сякаш изобщо не се беше появявал.
- Прав си- отвърна тя, стана от стола и се запъти към вратата. Отровно зелената и' рокля беше дълга до земята и воалите се влачеха нежно зад нея. Тя отвори портата на голямата стая и се обърна към Тейн.- Ваше височество, сигурно имате много дела за вършене. Не бива да се застоявате тук.
Каза го учтиво и студено, а очите и останаха безчуствени. Тейн бавно излезе от стаята, като се опита да прикрие обидата си. Обичаше жена си, и то много. В началото, преди четиринадесет години, когато той беше на 26, а тя на 22 я ненавиждаше и я мислеше за едно досадно недорасло момиче, както и тя него, но с времето се обикнаха. Сплоти ги големият им син - Негор - който сега беше на тринадесет, и затова Тейн му беше много благодарен.
Но ако големият им син ги беше сплотил, то малката им дъщеря ги беше разделила. За това, кралят подозираше нещо. Момиченцето беше само на четири години, но вече се различаваше от останалите. Имаше собствено мнение за всичко. Беше с красиви черни очи и абаносово черна коса. Човек можеше да я определи за грозновата, по което се различаваше от брат си, но за това пък компенсираха дългите мигли и пленителният поглед. От известно време Тейн я наблюдаваше внимателно. За разлика от всички останали в семейството беше много избухлива. Не се усмихваше често, нито пък беше много приказлива, което беше странно, като се вземеше в предвид възрастта и'. Та тя беше само на четири години.
- Ваше височество!- чу се писклив глас и пред Тейн се мярна кльощаво, набръчкано лице. Там стоеше дребничкият лорд Ругис. Глуповат, бъбрив, но и много амбициозен мъж, на осемдесет и седем години- Тъкмо вас търсех! Олеле, каква случайност! В този огромен дворец да срещна точно вас! А аз вас търсех! И междувпрочем вие не знаехте, че търся вас.- изкудкудяка лорд Ругис. За годините си беше доста енергичен. Изключително кльощав и жилав мъж.
- А за какво сте ме търсил дироте ?
- Да, да, трябва да кажете коя карета да ви подготвим и колко коне да има. Може би ще искате да изглеждате величествено на конгреса. Все пак се събират осемте велики държави. А Едоран, смея да кажа, е най-развитата от тях. Такива сме си ние Едоранците. По-умствено способни сме.- след като избъбри всичко това, той се огледа наоколо и сякаш чак сега забеляза, че се намираха пред покоите на кралицата. Опита се да прикрие изненадата си, но Тейн забеляза.
- Знаете ли какво Ругис, вие се оправете с това. Аз ще се подготвя за срещата с вицемайлера.
- Да, разбира се, ваше Височество. Винаги съм казвал, че кралят има по-важни неща за вършене от дребнави дреболии като карета, коне и представяне пред другите страни- каза Ругис, с лека нотка на раздразнение в гласа, след което си измърмори нещо по доса. Тейн обаче не го слушаше, той крачеше бързо по големия коридор, а умът му беше зает само и единствено с вицемайлера, а именно Дирек...