Fire and Blood

Ферг

- Очаквах нещо повече. Та това е къщата на носителката на огъня. Най-гениялният човек на земята.- Адрас гледаше разочаровано старата дървена къщичка, заради която бяха пропътували цялото растояние до Гритен.
- Била е домът на носителката на огъня, чийто огън не е бил пробуден. Адрас, тези хора са просто по-умни и носят знака. Попринцип не са с отключени възможности.-Обясни Елиза, с тон, сякаш всеки трябваше да знае това.
- Да проверим ли, Ваше Височетво?- със себе си краля беше взел двайсетина конници, което се стори голяма глупост на Елиза. С двама щяха да минат и нямаше да привличат толкова внимание.
- Оставете на мен- отвърна вместо краля тя и се запъти с високо вдигната глава към селската колиба. Не харесваше много спътниците си и не пропускаше да ги подразни. Представяше си бясното изражение на Адрас. Той не обичаше някой друг да се разпорежда. Не обичаше някой друг да държи козовете. Но и не можеше да и' направи забележка. Щеше да мълчи, поне докато имаше нужда от нея.
Първото нещо, което видя, когато влезе, беше летящото към нея стъклено шише. Със удивителна скорост, тя се наведе и шишето профуча на сънтиметри от главата и'. С трясък се заби в стената и мазилката, ако можеше да се нарече така,
изпопада по земята. Елиза се изправи съвсем спокойно, сякаш нищо не се беше случило и се запъти към мършавия, треперещ човек в ъгъла на стаята. Зад нея кралските гвардейци останаха с отворени усти. През вратата тръгнаха да влизат и стражите на Адрас, начело с него самия, но Елиза им отправи убийствен поглед и краля разбра посланието. Той даде знак да не го следват.
- Няма да ви сторим зло, господин Ферг. - обърна се момичето към мъжа, но тона и' беше строг - само че вие ще трябва да ни съдействате.
- Не ме доближавайте! - в черните очи на треперещия мъж се четеше безумие.
- Слушай, селянино, аз съм твоят господар и ти... - започна със властен и заплашителен тон Адрас, но Елиза го прекъсна.
- Става дума за жена ви. Ланевида Ферг. Доколкото знаем, тя е била носителка на огъня.- Момичето говореше внимателно и спокойно, но мъжът само поклати глава и продължи да мълчи - казах, че нищо няма да ви направим, но само ако ни съдействате- предупреди го тя.
- Какво искате да знаете? - попита злобно Ферг и отпрати гневен поглед на Адрас, който от своя страна стисна челюст, но не продума.
- Всичко. Всичко, което ви е споделяла за своята дарба. Но нека първо да седнем. - каза Елиза и махна с ръка съм старата маса, сякаш тя беше домакинята.
Ферг се изправи и с предпазливостта на луд човек се домъкна до масата, после седна тромаво на един от столовете.
- От къде да започна?
- От самото начало. - обади се този път Адрас. Той се приближи до масата и понечи да седне на един от столовете, но след като видя колко е мръсен, просто направи погнусена физиономия и остана прав. В този случай Елиза се възползва. Беше свикнала с такива неща. Преди да се издигне като важна личност в Арегон, беше чистачка в дом на заможни хора. Може би преди осемдесет години. Май толкова станаха. Така или иначе да седне на мръсен стол не беше проблем за нея.
- Добре тогава. Ще ви кажа как се запознахме. И двамата учехме в гимназия за разлика от някои наши връстници. Тя беше много умна. Често спореше с учителите. Затова се влюбих в нея. Очаквах, че няма да се заинтересува от мен. Все пак беше от важен род. Един от тези, които почитаха новите богове и вярваха в тях. Вярваха и в реликвите. Притесненията ми се оказаха напразни. Започнахме да се виждаме тайно. След около месец и' предложих. - Ферг млъкна, потънал в спомени. Наложи се Адрас да го подсети. Определено не му харесваше да стои прав и да го чака. - Знаете, че има семейства, богати или бедни, славни или опозорени, които вярват в новите богове. Когато Ланевида ми каза, че тяхното семейство също е такова, изобщо не бях изненадан. В библиотеката им имаше много книги за това. Но продължението беше по-притеснително. - той млъкна за да придаде драматичен ефект.
- Знаем каква е била жена ви. Огнена Реликва. Моля продължете. - каза любезно Елиза. И тя беше започнала да губи търпение. Ферг се стъписа. Не очакваше това.
- Продължете- заповяда Адрас и той беше принуден да заговори отново.
- Обясни ми, че не било нищо сериозно. В началото не и' повярвах. Всъщност докато беше жива не и' повярвах. Живеех с това. Не обръщах внимание. Разбирате, бях лудо влюбен.
Родителите и' не одобряваха брака ни. Когато се оженихме, прекратиха всякакви контакти с нас. Това не ни притесни. Бяхме щастливи. - Той млъкна отново, но бързо се осъзна и продължи. Адрас едва сдържаше гнева си. Та той бе крал, а не пекар. Но тази информация му трябваше, затова си замълча. - роди ни се момиче. С червена коса, точно като Ланевида.
- Как се казваше? - прекъсна го Адрас нетърпеливо - Талиа?
При споменаването на името през очите на Ферг премина сянка. Той помълча напрегнато. Осмисляше нещо - осъзна Елиза.
- Как се казваше дъщеря ви?- попита тя.
- Талиа. Точно както казахте.- гласът му беше различен. Нещо не беше наред.
- Продължете. - настоя Адрас.
- След смъртта на майка и', обвиних Талиа за всичко. Не можех да я гледам. Ланевида ме беше предупредила, че има опасност да загине, защото е реликва на огъня и рядко може да има две. Исках да разбера дали е била права и всичко с реликвите е било истина - Адрас се напрегна - затова наскоро посетих библотеката в имението на Ланевида. Казах им, че искам да науча повече за реликвите и те ме посъветваха да намеря някаква книга... - Ферг млъкна. Не можа да довърши. Една стрела прелетя през стаята и се заби във врата му. Това беше краят на лудия мъж.

Хей, хора! Малко се забавих с новата глава, но се надявавам да ви харесва. Ако имате предпочитания за кого да е следващата глава, може да ми пишете в коментарите.