Проклятието (The Curse): КНИГА ВТОРА

5

Докато Мелани се подготвяше за вечеря, Доуан заобикаляше къщите на хората, следвайки Селина. Тя от своя страна изобщо не го изчакваше.
- Горски елф? Такава ли си? - провикна се. Беше прекалено вглъбена в пътя пред нея, за да му даде.птговор. - как си се озовала тук?

Рязкото ѝ обръщане го стресна. Очите ѝ проблеснаха и той сви устни. Никога не ги беше виждал от близо и изглеждаха точно толкова красиви колкото и от далече.

- Ами ти? Чистокръвните не прекарват времето си скитайки из дворец на демони и орки. - изсъска срещу лицето му.

Той присви очи.

- Тук съм заради постъпките си.

- А аз заради семейството си. - каза почти моментално след неговите думи. Обърна се без да дочаква други въпроси и тръгна към някакви големи дървета, чиито корони се пресичаха. Започна да се катери по едното, стигайки няколко по-дебели клона.

- Какво правиш? - спря пред него и скръсти ръце. Блондинката опипваше мястото, за да провери колко е здраво.

- Все пак трябва да спя някъде.

Доуан се огледа. В близост нямаше кой знае колко къщи, което означаваше, че бяха в безопасност от останалите. Защо ѝ беше да се крие на високо?

- Но там ще паднеш? - подхвърли.

- Спри да ми даваш акъл, кръвен. - посъветва го, сядайки между клоните.

- Хубаво. - вдигна ръце в знак, че няма да спори с нея и седна на тревата. Облегна се на стъблото на дървото и въздъхна.

Досадният звук на щурците го принуди да наруши създалата се вечерна тишина.

- Какво правиш за семейството ти? Кралицата държи ли ги? - вдигна очи нагоре в очакване. Отговор не получи отново.

Сведе поглед и се засмя тихо, присмивайки се на себе си.

- Хубаво е, че водя монолог.

- Не те интересува какво правя тук. - отвърна съвсем тихо, но и достатъчно силно, за да го чуе.

- Добре. - примири се. Явно не беше нещо, за което искаше да говори. Самият той нямаше желание да води разговори. Не се чувстваше в настроение за тях. Всяка негова усмивка се получаваше по-фалшива от предишната, а никой не забелязваше това.

Мелани може би щеше да го види и разбере. Тя самата беше разбита.

Доуан сложи ръка зад врата си и се излегна по-надолу в тревата. Погледът му обходи нощното небе. Имаше толкова много звезди.