Проклятието (The Curse): КНИГА ВТОРА

54

- Бързо! Натам! - извика шепнешком Селина, сочейки с пръст напред. Тя хвърли кос поглед назад, за да види дали останалите я следват, сетне продължи да притичва приведена, избягвайки паяжините спускащи се от тавана чак до нея. Кевин беше почти на нейното ниво, изоставаше едва с няколко крачки. Томас беше хванал Доуан и му даваше упора да върви по-бързо. Чуваше се единствено учестеното дишане на всички и от време на време нечий стон на болка.

Никой не знаеше къде отиват. Освен Селина.

Вместо да тръгнат нагоре към етажите на двореца, тя ги поведе през тъмницата, отделяйки ги от килийната зона. Бяха се навряли в някакви тъмни тунели с минимално осветление, поради което не виждаха нещата които се удряха в краката им. Някои от тях църкаха нелепо, но те опитваха да ги игнорират до колкото е възможно.
Елфата намали крачката за малко и преброи тихо до три. После заби пети и се обърна настрани. Там имаше нов тунел и тя без съмнение тръгна по него. Вървяха така известно време, преди да стигнат задънена улица.

Групата спря и Доуан простена от облекчение, че крайниците му ще си починат още малко. Блондинката отиде до стената, която се бе изпречила на пътя им и я докосна неразбиращо.

- Мислех, че знаеш къде отиваме? - погледна я въпросително Томас.

- Така е. Трябваше да е това..тук да има врата. - сбръчка вежди и чукна върху повърхността. Сякаш беше кухо. Селина долепи ухо до стената и чукна отново. После се отдръпна. - Някой да ми помогне.

Тя започна да бута със слабите си ръце и Кевин не се поколеба преди да скочи и да и помогне. Натискаха стената, която сякаш трептеше при опитите им.

- Иди да им помогнеш. - инструктира Доуан задъхано и се облегна на стената за нова упора. Томас го изгледа продължително, преценявайки дали ще се оправи без да го държи. Чистокръвният му кимна успокоително и той най-накрая се реши. Застана между другите и натисна с ръце, при което стената помръдна назад. По тялото му премина някакво неочаквано вълнение и той отново натисна, този път по-силно. Наистина се подместваше.

- Пазете се. - каза изведнъж и Селина и Кевин го послушаха. Той се засили и изрита повърхността, с цялата си сила, при което тя излетя назад шумно, разтуряйки някакви неща по земята. Пред тях се откри помещение, а стената се оказа огромен, тежък шкаф, който очевидно служеше за да блокира някогашния път към тъмницата. В средата на стаята беше застанала Гая, прехвърляйки поглед между посетителите си и разбитата на земята мебел.